Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 17 юли италианският пълномощен министър в София Маджистрати уведомява българското правителство, че италианският кабинет е решил едностранно да определи българо-албанската граница.375 На 19 юли Филов и Попов отпътуват за Рим, където пристигат на 21 юли сутринта. Първо те имат аудиенция при крал Виктор Емануил, на която не се засягат политически въпроси. След това двамата са приети от Бенито Мусолини. На срещата присъства и външният министър на Италия граф Галиацо Чано. Основната тема на разговора е границата в Македония. Както Филов пише, Дуче не е давал възможност да се изкажат българските претенции по отношение на Тетово, но за Охрид внимателно е изслушвал българските аргументи, а също и за манастира „Св. Наум“. За него Чано ожесточено се противопоставя, заявявайки, че манастирът бил албански, но Филов убедително се аргументира, че това никога не е било така, а и населението в района е българско. Накрая Мусолини обобщава, че границата ще бъде съобразена главно с Виенската линия и ще се създаде смесена италиано-албано-българска комисия, която на място ще установи границата и тази, или друга комисия ще се занимае с размяната на населението. Отново Мусолини казва, че Солун трябва да бъде български.376

На 27 юли Филов и Попов са на аудиенция при царя, за да го запознаят с посещението си в Италия. Борис ги уведомява за „съмнителните шетания из страната на персонала от руската легация и хвърлените бомби върху Русе, Плевен и Ловеч.“377 Ал. Цанков и воденото от него Народно социално движение по презумпция е ожесточен противник на болшевизма. Подписването на германо-съветския пакт от 23 август 1939 г. обаче рефлектира върху поведението на цанковистите и те смекчават позицията си по отношение на Москва, но това е само до разрива между двете държави, след това и СССР е включен в списъка на страните, които трябва да бъдат разгромени. Д. Петрова пише за политиката на цанковите привърженици: „През цялата война дейците на НСД са клакьори на хитлеризма и лелеяната негова победа над СССР и съюзниците.“378 На 18 юни между Турция и Германия се сключва договор за дружба, само няколко дни преди започването на германо-съветската война.379