Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
На 17 юли италианският пълномощен министър в София Маджистрати уведомява българското правителство, че италианският кабинет е решил едностранно да определи българо-албанската граница.375 На 19 юли Филов и Попов отпътуват за Рим, където пристигат на 21 юли сутринта. Първо те имат аудиенция при крал Виктор Емануил, на която не се засягат политически въпроси. След това двамата са приети от Бенито Мусолини. На срещата присъства и външният министър на Италия граф Галиацо Чано. Основната тема на разговора е границата в Македония. Както Филов пише, Дуче не е давал възможност да се изкажат българските претенции по отношение на Тетово, но за Охрид внимателно е изслушвал българските аргументи, а също и за манастира „Св. Наум“. За него Чано ожесточено се противопоставя, заявявайки, че манастирът бил албански, но Филов убедително се аргументира, че това никога не е било така, а и населението в района е българско. Накрая Мусолини обобщава, че границата ще бъде съобразена главно с Виенската линия и ще се създаде смесена италиано-албано-българска комисия, която на място ще установи границата и тази, или друга комисия ще се занимае с размяната на населението. Отново Мусолини казва, че Солун трябва да бъде български.376
На 27 юли Филов и Попов са на аудиенция при царя, за да го запознаят с посещението си в Италия. Борис ги уведомява за „съмнителните шетания из страната на персонала от руската легация и хвърлените бомби върху Русе, Плевен и Ловеч.“377 Ал. Цанков и воденото от него Народно социално движение по презумпция е ожесточен противник на болшевизма. Подписването на германо-съветския пакт от 23 август 1939 г. обаче рефлектира върху поведението на цанковистите и те смекчават позицията си по отношение на Москва, но това е само до разрива между двете държави, след това и СССР е включен в списъка на страните, които трябва да бъдат разгромени. Д. Петрова пише за политиката на цанковите привърженици: „През цялата война дейците на НСД са клакьори на хитлеризма и лелеяната негова победа над СССР и съюзниците.“378 На 18 юни между Турция и Германия се сключва договор за дружба, само няколко дни преди започването на германо-съветската война.379
След като през лятото на 1940 г. започва разработването на плана „Барбароса“, той влиза в действие на 22 юни 1941 г., когато Германия нападна СССР. Шест дни по-късно в София пристига новият германски пълномощен министър Бекерле, който сменя на този пост Рихтхофен. На 4 юли Бекерле официално връчва акредитивните си писма на царя.380 В том III на „История на България“ от 1964 г. за бързото напредване на вермахта и неподготвеноста на Червената армия се обвинява Сталин, който решава еднолично всички важни държавни и военни въпроси: „Така в резултат на недопустимата грешка на Сталин при оценката на военностратегическата обстановка в навечерието на войната и на подценяване опасността от война, Съветската армия не бе приведена в бойна готовност.“381 Г. Димитров пише в своя дневник на 21 юни 1941 г. по повод предстоящо нападение на Германия над СССР: „Слуховете за предстоящо нападение се множат от всички страни. Трябва да бъдем нащрек.“382 На 22 юни рано сутринта се съобщава за германското нападение срещу СССР. Германия иска от правителството българската легация в Москва да защитава и немските интереси, за което е уведомен и българският пълномощен министър Стаменов. Свиква се съвет на министрите, на който всеобщото мнение е, че засега няма особени причини за тревога, а трябва да се обърне по-специално внимание на комунистите. Филов пише: „По мое предложение се прие комунистическите депутати да се поставят под домашен арест. Според получените от София и провинцията сведения, войната между Германия и Русия се посреща от населението с изненада и униние.“383 Същия ден в 7 ч. сутринта Георги Димитров е извикан в Кремъл, където са се събрали съветските ръководители. Димитров констатира, че цари спокойствие, твърдост и увереност у Сталин и неговия екип. Сталин му казва: „Нападнаха ни, без да предявяват някакви претенции, без да искат някакви преговори, нападнаха подло като разбойници.“384
375
Пак там, с. 345.
376
Пак там, с. 348–351.
377
Пак там, с. 357.
378
България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 97.
379
Чемпалов, И. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г.-юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, №. 2, с. 59.
380
Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 61.
381
История на България. Т. II, С., 1955, с. 380.
382
Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 235.
383
Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 326–327.
384
Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 235–236.