Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Достатъчно. — Гласът му беше странно дрезгав, а тя нямаше никаква представа какво е предизвикало подобна силна реакция. — Време е да спим. Евън ти е направил постеля под едно дърво — каза той, посочвайки към един разклонен бряст.
Рейвън го изгледа високомерно и възмутено и стана с цялото достойнство, на което беше способна.
— Сега пък какво съм направила?
— Нищо, само възбуждаш хората ми. Дори сър Джон си загуби ума по тебе.
Тя изсумтя презрително.
— Само не и сър Джон. Той знае точно защо съм тук. Не си ли забравил сватбената ми нощ и как сър Джон ти помогна да сложиш рога на Уолдо?
— Тази нощ е неизличимо отпечатана в ума и тялото ми — каза той с дрезгав шепот. — Точно затова си сега с мене тук, милейди. Ако не се бях напил и не бях ти откраднал девствеността, сега щеше да си в леглото на съпруга си, вместо да ми досаждаш.
— Да ти досаждам ли! — изсъска възмутено Рейвън. — Не аз пожелах да те придружа в Уиндхърст. Аз исках да ме отведеш в Шотландия, ако си спомняш.
Той й се усмихна. Усмивката не стигна до очите му. Закрити от сенките, те изглеждаха тайнствени, отдалечени и макар че се опитваше, Рейвън не можеше да прочете мислите му. Очевидно той не искаше тя да прониква в душата му, затова тя сведе поглед.
— Ако ти си спомняш — отговори Дрейк, — имаш моето покровителство, нещо, което потърси още в мига, когато дойдох в Чърк. Познавам Уолдо. Той ще те накаже жестоко заради това, че си се осмелила да му се противопоставиш. Уолдо винаги ме е мразил, а сега и ти си в списъка на враговете му. Може да не ми харесва през цялото време да си покрай мене, но аз не се отнасям лекомислено към обещанията си, милейди. — Тонът на гласа му се сниши съблазнително, стана предизвикателен. — Ако искаш да бъдеш моя любовница, съюзът ни може да стане наслада и за двамата. Помисли за това.
Думите му увиснаха във въздуха като есенен дим, докато той се отдалечаваше.
Рейвън мислеше за това и мисълта никак не й харесваше, не повече, отколкото първия път, когато й го предложи. Тя въздъхна нерешително. Не си беше представяла живота си като любовница на някой мъж. Преди да заспи, се запита дали би било твърде лоша постъпка, ако стане любовница на Черния рицар. Но тутакси побърза да пропъди тази мисъл. Когато Дрейк си вземеше жена, както щеше да направи в края на краищата, тя щеше да бъде изхвърлена и изоставена като нежелан товар. Какво щеше да прави тогава? Да се върне при Уолдо? Никога. Да заживее с друг рицар? Едва ли. Тогава през ума й мина мисълта, да влезе в манастир и да се остави на закрилата на Бога. С тази мисъл тя потъна в дълбок сън.
Понеже не можеше да заспи от безпокойство, Дрейк освободи стража и сам тръгна да обикаля около лагера. Рейвън го подлудяваше. Целият копнееше за нея, в мисълта му се гонеха виденията на голото тяло на Рейвън, което се извиваше под неговото. Знаеше, че тя също го иска, защото я бе видял да го гледа, когато мислеше, че никой не я забелязва. Гледаше го възхитено, макар че се опитваше да прикрие интереса си. Мина му през ума, че може би тя не е безразлична към предложението му. Повечето жени биха сграбчили с две ръце шанса да станат любовници на Черния рицар. Как да се държи далече от нея? Да я иска, съзнавайки, че не бива — това можеше да го подлуди.
Вгледа се на север, към Чърк, и се запита какво ли прави сега Уолдо. Тъй като познаваше отмъстителната природа на брат си, Дрейк знаеше, че Уолдо ще го гони докрай. Щом научи, че Рейвън не е избягала в Шотландия, Уолдо ще събере войска и ще потегли да обсади Уиндхърст.
Дрейк изруга яростно. Щом стигнеше Уиндхърст, смяташе да наеме каменоделци и работници, за да поправят стените и да укрепят замъка. Тогава щеше да изпрати сър Джон да събере наемници, които да се присъединят към неговата малка елитна войска. Но интуицията му подсказваше, че плановете за защита на Уиндхърст са закъснели. Дрейк бе оставил сър Ричард в Чърк, за да съобщава какво прави Уолдо. Ричард трябваше да се преоблече като селянин и да му съобщи кога Уолдо ще се насочи към Уиндхърст.
Преди зазоряване хората започнаха да се размърдват. Когато съмна, Дрейк събуди Рейвън. Намери я легнала по корем, така потънала в съня, че той спря за момент, за да й се възхити. Осъзнавайки накъде го отвежда мисълта му, той се овладя, приклекна и леко я побутна. Рейвън се размърда, но не се събуди. Той отново я побутна. Тя изстена и отвори очи.
— Трябва да ставаш, Рейвън. Нямаме време за закуска. Евън разпределя остатъците от вчерашната вечеря. Ще ядем, докато яздим.
Рейвън седна и се вгледа в него, сякаш се опитваше да си спомни къде се намира и защо. Дрейк помисли, че тя изглежда прекрасно, така разрошена с кестенявите си къдрици, обкръжаващи като лъскава грива главата й, а зелените й очи примигват, още замъглени от съня.