Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Това не знаех. И ти мислиш, че там отдолу е нашият човек със своето животно?
— Може би, защото човекът е смел и хитър.
— Какво смяташ да правиш?
— Да го накарам да се покаже с един изстрел на карабината. Мери се много ниско.
Камамури и ТремалНаик чуха ясно разговора. Щом видяха индийците да вдигат карабините, залегнаха веднага на дъното на лодката.
— Не отговаряй, господарю, иначе сме загубени — каза махаратът.
Два гърмежа отекнаха и профучаха през тръстиката. Тигърът подскочи и гневно измяука.
— Мирно, Дарма! — каза ТремалНаик.
— Богинята да ме порази, ако това не е той! — викна единият от индийците.
— Подай сигнал, Хука! — заповяда другият.
Над лодката блесна ослепителна светлина, след което последва страшен гръм, който заглуши високите тонове на рамзинга. ТремалНаик и Камамури, които се бяха изправили, бяха мигновено повалени, а тигърът измяука втори път, по-силно от първия.
— Мълнията, господарю! — викна Камамури.
Още замаян от въздействието на електрическия ток, ТремалНаик се надигна на колена. Гневен вик се изтръгна от устните му:
— Проклятие! Горим!
Наистина, възпламенена от мълнията, тръстиката гореше отвсякъде.
— Загубени сме! — възкликна Камамури. — Бързо, в реката!
— Не мърдай, ако ти е скъп живота — спря го ТремалНаик и с върховно усилие сграбчи купчината тръстика, която захвърли в реката.
— Той е! — викна някой.
— Огън, Хука!
Изтрещяха още два изстрела, които префучаха покрай ушите на ТремалНаик.
— Подай сигнала, Хука!
— Загубени сме, господарю — извика Камамури.
— Не мърдай и дръж тигъра — повтори ТремалНаик. Хвърли се към носа и се прицели в индиеца на име Хука, който поднасяше рамзинга към устните си. Гърмежът на карабината бе придружен от вика на улучения. Той се свлече и претърколи в реката. Другарят му се поколеба за миг, после хукна през глава, като надуваше отчаяно рамзинга, който бе вдигнал от земята. ТремалНаик стреля подире му с пистолета, но не успя да го удари.
— Край! — викна той и гневно захвърли оръжието. — Открити сме!
— Какво да правим, господарю? — попита Камамури. — Струва ми се, че всяка надежда да слезем на брега на Раймангал е загубена; рамзингът ще вдигне на крак всичките ни врагове.
— Въпреки това ще вървим напред, Камамури. Тази нощ никой не ще успее да ни спре. Хващай се за веслата и греби колкото сила имаш; може би ще пристигнем преди негодниците да се подготвят за посрещане. Аз ще наблюдавам двата бряга и ще стрелям по всеки, който попадне под обсега на карабината ми. Давай!
На Камамури му се искаше да добави нещо, може би някой съвет, но ТремалНаик не му остави време.
— Ако те е страх, слизай от лодката — каза му. — Ние с тигъра ще продължим.
— Следвам те, господарю, и нека Шива ни закриля.
Седна посред лодката, хвана веслата и почна да гребе с все сила. Като подскачаше по вълните, подета от силния тласък на махарата, лодката се понесе стремително напред. Със заредена карабина ТремалНаик застана на носа с очи, вперени към двата бряга. Изминаха десет минути. Бреговете, които бягаха покрай двамата индийци, бяха покрити с бамбук, който влизаше във водата, и от палмови клони, пречупени от яростта на урагана. .
Изведнъж ТремалНаик, който следеше течението на реката, забеляза на юг да се издига нависоко ракетен сигнал. Макар вятърът да бушуваше и гръмотевиците да трещяха, чу ясно избухването му във въздуха.
— Сигурно някакъв сигнал — прошепна. — Греби, греби, Камамури!
Втора ракета се издигна на отсрещния бряг и описа дълга парабола.
— Открити сме, господарю — обади се махаратът.
— Моята Ада е в опасност, давай, Камамури!
Реката влезе в по-тясно корито и ТремалНаик установи, че са близо до плаващото гробище. Без да знае защо, потръпна.
— По-бавно, Камамури, чувствувам, че ни дебне опасност. Махаратът забави и малко след това лодката навлезе в едно уширение на реката, покрито от гъстия свод на тамариндови дървета. Тъмнината стана още по-дълбока и двамата индийци не виждаха по-далеч от пет крачки. Те усетиха, че лодката се блъска в плаващите трупове, но вниманието им бе привлечено от плясъка на тяло, което скача във водата.
— Чу ли, господарю? — попита Камамури
— Да, някой скочи в реката.
ТремалНаик се наведе над реката, за да види дали доближава към лодката, но не забеляза нищо. Лодката се блъсна втори път.
— Някой минава — каза нечий глас, който стигна до двамата ловци.
— Кои ли са?
— Някои от нашите. Срещата е за полунощ.
При думата „полунощ“ ТремалНаик почувствува бодеж в сърцето. „Полунощ! — помисли си. — Среща в полунощ! Шива, какво съмнение!“