Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Амелия Хоторн също му бе писала. Писмото й бе изпълнено е последните клюки и светски новини, който дамите считаха за много важни. Както винаги, тя се тревожеше заради дългото му отсъствие. Ако Амелия беше толкова загрижена за него, защо бе отхвърлила предложението му за женитба преди една година, питаше се Кристофър. Вече не го болеше от отказа й толкова много, колкото когато напусна Лондон, но въпреки това, щом прочете писмото й, усети някаква тежест в сърцето си.
Неприятно беше и писмото от майка му, която се оплакваше от влошаващото се състояние на баща му. Тя се интересуваше от мнението на Кристофър за един млад лекар, с когото той слабо се познаваше. Дали да го наемела за боледуващия херцог? Кристофър знаеше, че в действителност майка му не се интересува толкова от мнението му за компетентността на доктор Холоуей, колкото искаше да му напомни за влошеното здраве на баща му. Цялото му семейство бе съгласно, че мисията му в Америка е необходима, но в същото време майка му искаше той да се завърне в Лондон, за да й помага. Джеймс, по-големият брат на Кристофър и наследник на благородническата титла, беше твърде ангажиран със своите забавления и метреси, за да се занимава със семейните дела, а по-малкият му брат — Родни — се интересуваше само от хазарт и пиене. Сестра му Елизабет беше най-уравновесената от всички, но тъй като беше жена, не можеше да повлияе на другите.
Кристофър се разхождаше безцелно по „Плаца“. Тръгна по една от заснежените улички, които излизаха като лъчи от паметника в центъра на площада. Сега той трябваше да си бъде вкъщи, да седи зад бюрото си в библиотеката, да се занимава със семейните и деловите въпроси и да отговаря на натрупалите се писма. Но в къщата беше Маги, а на него му трябваше известно време, за да се отдели от тази изкусителна и измамна жена. Е, ако искаше да бъде честен, не можеше да я нарече измамна. Беше му казала, че „не го прави с клиенти“ и той сам бе решил да не й повярва. Но кой разумен и интелигентен мъж би повярвал, че кръчмарската танцьорка е девствена?
При тази мисъл Кристофър потръпна. Ако знаеше истината, може би щеше да се контролира повече. Поклати глава и си призна, че самоконтролът му се бе оказал печално недостатъчен. Маги го възбуждаше и съблазняваше преднамерено по начини, които една почтена дама не би дръзнала дори да си помисли. Можеше да изкуши дори самия дявол. Още преди да се оженят, беше усетил, че тя е примамка за неговите не чак толкова джентълменски инстинкти. Единственият начин да предотврати по-нататъшното усложняване на тази история е да държи Маги на разстояние от себе си, реши Кристофър. Дори при това положение щеше да му е необходима воля на светец, за да не я докосва.
Той прекара остатъка от предобеда из магазините, които ограждаха „Плаца“ и се редяха в уличките около нея. Нямаше никакво намерение да купува каквото и да било до мига, в който съзря сребърната огърлица с оникс. Ониксът му напомни за очите на Маги, а полираното сребро сякаш беше направено точно за нейната кожа с цвят на тъмна слонова кост. Той купи украшението, пъхна кутийката в джоба си и си каза, че това е просто един закъснял венчален подарък, нищо повече. Дори в браковете по сметка трябваше да се спазват добрите традиции.
Кристофър прекара следобеда и вечерта в един игрален дом. Обикновено не посещаваше такива места, но този ден изпитваше нужда да се утеши с някакво питие. Откри едно заведение, което беше доста добро за тази част на града. С игралните си маси и бара то му напомняше за „Лейди Лак“ — и за Маги, Всяко проклето нещо му напомняше за нея! Какво трябваше да направи, за да я отпрати там, където й е мястото — една незначителна участничка в сцена, която беше само малка част от неговия живот?
В продължение на час Кристофър седеше сам на масата в компанията на чаша хубаво уиски. Неочаквано един мъж го позна и седна срещу него без покана.
— Лорд… ъъъ… Талбът?
Кристофър се усмихна снизходително.
— Господин Талбът е напълно достатъчно.
— Извинете. Не разбирам от титли.
— Няма нищо. Не може да се очаква един американец да знае тези неща. Всъщност по-малкият син на херцог се нарича „лорд“ само тогава, когато се използва първото му име и никога само с фамилното име.
— Така ли? Доста е сложно.
— Всичко това е дяволски смешно. Започвам все повече да харесвам американската система. Тук хората са господа, госпожи или госпожици.
— Да, за тези неща би могло да се говори доста, предполагам. Между другото аз съм Томас Килгър. Запознахме се с вас на приема у губернатора преди няколко дни и се видяхме отново на обяда по случай вашата венчавка вчера.