Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Преди да настъпи на руската земя световноисторическият обрат, „Ройъл Дъч Шел“ има възможност да сключи крупни сделки през Първата световна война.
През годините на войната химиците на „Ройъл Дъч Шел“ откриват взривното вещество тринитротолуол, необходимо при производството на дълбокоморските мини, използвани най-вече срещу подводниците. Това донася фантастична печалба на предприятието. Разбира се, и при „Ройъл Дъч Шел“ се повтаря добре известната история. Знаем, че капиталът няма родина. Докато мините, съдържащи новия взривен материал, унищожават германските подводници, през Швеция „Ройъл Дъч Шел“ продава петрол на Германия на цена, петнадесет пъти по-висока от тази на международния пазар… Според изчисленията през Първата световна война „Ройъл Дъч Шел“ реализира чиста печалба 69 милиона фунта, което означава, че фирмата получава по два фунта печалба за всеки загинал във войната. (Като „смекчаващо обстоятелство“ заслужава да се спомене, че Рокфелер, големият съперник, спечелва още повече, над сто милиона английски фунта по тогавашния курс.) Въоръжен с тази печалба, начело на „Ройъл Дъч Шел“, Детердинг посреща бурята па Октомврийската революция.
След октомври 1917 г. германците правят опит (с турска помощ) да завладеят бакинската петролна област; след капитулацията на Берлин обаче англичаните вече се появяват на сцената. И англичаните са онези, които издигат високо знамето на „Ройъл Дъч Шел“. Акостиралите в пристанището на Баку английски ко-раби, когато виждат щурма на Червената армия, се от-теглят обратно. Революционната армия разгромява белогвардейците на Кавказкия фронт и през юли 1920 г. англичаните първо трябва да напуснат Баку, а след това и петролното пристанище на Батуми. Преди да се оттеглят окончателно белогвардейците, инженерите на Детердинг извършват крупен саботаж. Те вдигат във въздуха голяма част от огромния петролопровод, а кладенците запълват със стоманобетон.
Детердинг обаче живее с надеждата. Този финансов мангат с извънредно остър ум, но заслепен от политическа омраза, е така твърдо убеден в провала на съветската власт, че заминава за Париж и срещу злато купува кавказките петролни акции от избягалите във френската столица руски аристократи и капиталисти.
Хвърляйки поглед от далечината на историческите десетилетия, заслужава да отбележим, че Детердинг е имал възможност да сключи благоприятно търговско споразумение със съветското правителство. Москва, икономическите интереси на която диктуват по-бързо да се съвземе тласнатата в мизерия страна, предлага на няколко пъти сключване на взаимно изгодно споразумение. За свое нещастие обаче Детердинг избира борбата. Омразата па петролния магнат до голяма степен се разпалва и от втората му жена, дъщеря на руския царски генерал Кондаяров По това време тя се движи сред парижката емиграция на царската аристокрация и от леглото на един много богат петролен спекулант, арменеца Гулбенкиян, скача в прегръдките на Детердинг… Крайният резултат днес вече е история, записана с главни букви, в която името на Детердинг е отбелязано е дребен шрифт под линия. Броените на емигрантите жълтици пропадат напразно. Руската следа, меко казано, не може да се впише в златната книга на „Ройъл Дъч Шел“.
На пораженията Детердинг реагира с ожесточен гняв и през следващите години сляпо подкрепя всички противосъветски политически опити. Първият опит е конференцията в Генуа през 1922 година. На това съвещание на масата на международната конференция за пръв път присъствуват представители на съветската дипломация. В действителност са поканени, за да ги принудят по някакъв начин да изпълнят предложенията на капиталистите, свързани с петролните им интереси. В генуезката програма фигурира „уреждането на правото на собственост“ на съветската петролна промишленост, което е фино формулиране на опита за ново ограбване на петрола. На конференцията петролният въпрос играе решаваща роля. Съветската делегация прави няколко предложения. Но под натиска на Детердинг тези предложения са отхвърлени.
„Дипломатите“ на петролните тръстове напускат Генуа, но накрая се събират в парижкия хотел „Мажестик“. Тук вече Детердинг ръководи съвещанието и по същество обявява двойна тактика. Преди всичко той настоява да се вземе решение за общ бойкот на съветския петрол, което значи да не купуват петрол от младата съветска държава и по такъв начин да я принудят икономически да падне на колене. Успоредно с това Детердинг мисли и за военна намеса. „Ройъл Дъч Шел“ приема на работа „със специална мисия“ някой си генерал Макдоноу, който преди това е един от ръководителите на военната шпионска служба. Детердинг се надява, че грузинският национален заговор, за назряването на който получава сведения от английската тайна служба, ще му даде възможност да се намеси. През 1924 г. в Грузия наистина избухва контрареволюционен бунт, но за няколко дни е потушен, тъй като работническите и селските маси не го подкрепят.