Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Интересно, много интересно — промълвих, — чувствата са сила, а огънят, водата, вятърът и земята — живи същества…
— Според нашата религия всичко на този свят е живо — Бонпо-лама многозначително посочи нагоре. — Космосът също.
Замислих се за пътя, по който стигнах до новите операционни методи и алоплантите. Спомних си как нишката на научната логика се проточваше и удължаваше и в крайна сметка ме довеждаше до някакво решение. От своя страна, то моментално се обвиваше в чувства, които започваха да клокочат в мен, предизвиквайки емоционална буря. Те ми напомняха за колебанията на жената, преди да вземе решение как да постъпи с любовните домогвания на мъжа. Разбирах, че жените в по-голяма степен живеят с чувствата, но за мен, като представител на мъжкия пол, разразяването на подобна емоционална буря беше необичайно и чуждо.
Относно науката обаче, и най-вече преди взимането на решение дали да осъществя своите идеи по хирургически път или не, тази емоционална буря, преминаваща понякога в тотален смут, носеше белезите на нещо естествено и близко за душата. Целият ми живот на учен и изследовател е изпъстрен с постоянни емоционални колебания, породени от отговорността да претвориш идеята си в практиката, в случая — да разрежеш човешкото око.
Дълбоко в душата си съзнавах, че само логическото съпоставяне на известни факти едва ли ще доведе до вярното решение. Светът е твърде сложен, а знанията на човечеството, както и да ги анализираш, не обхващат всичко необходимо, за да влезеш уверен в операционната и смело да разрежеш даден орган, опитвайки се да извършиш нова изключителна операция. Логическите умозаключения трябва да бъдат проверени. И те се проверяват от чувствата. Отначало те клокочат някъде в сърцето, а после се оформят или в тягостно негодувание, свидетелстващо за неверност на логическото решение, или те обзема лекота и душевен полет, доказващи верността на решението.
През дългите години на изобретателската си работа свикнах да се доверявам на чувствата и тяхната контролна функция. Никога не влизам в операционната, ако усещам в душата си и най-малкото негодувание. Като живи същества чувствата ми подсказват как да постъпвам.
Възхищавам се на нежния пол, надарен от Бога с по-висок чувствен потенциал. Научните изводи на една жена в по-голяма степен са проверени от чувствата й и затова са по-верни. Но на практика мъжът изобретател заема по-висока позиция в йерархията от жената. Мъжката склонност към логически разсъждения постоянно подтиква силния пол да събира и съпоставя фактите, да прави научни изводи, които… като с магическа пръчка веднага се ревизират от чувствата. Разбира се, мъжът изобретател е по-упорит и по-твърдо защитава позициите на своята логика, като пренебрегва смътните негодувания в душата си. За съжаление той по-често прави неверни крачки в практиката.
Колко добре би било, ако мъжете в науката имат по-висок емоционален потенциал! Но… Бог така е решил. А може би гейовете притежават онзи баланс между логиката и чувствата, тъй необходим на учения? При тях обаче зависи накъде е насочена чувствеността — към научните изследвания или към похотливата доминанта.
Какъв е идеалният изобретател? Смятам, че, че това е влюбеният мъж. А най-добрият вариант е човек винаги да обича хората, тъй както Бог повелява.
Върнах се към онова, което Бонпо-лама нарече „силата на петте елемента“, към единната сила на чувствата, заложена в огъня, водата, вятъра, земята и човека. Този фантастичен извод можеше да е…
— Не ви ли е интересно? През 1996 говорехте безспир. А сега мълчите — прекъсна мислите ми Бонпо-лама.
— Моля за извинение. Замислих се над думите ви за единната енергия на петте елемента, нали казахте, че е най-силната енергия в света. Например, когато изобретявам нови методи за очни и пластични операции, аз се доверявам преди всичко на чувствата, които сякаш проверяват идеите. Силата на контролиращите чувства решава всичко. Научих се да им вярвам и не съжалявам. Много често, когато болният вече е под наркоза, стоя над него с хирургическите ръкавици и се вслушвам в своите усещания, сякаш проверявам верността на хода на операцията. Случвало се е да сваля ръкавиците и да изляза от операционната — чувствата ми подсказват, че е по-добре така да постъпя. Необходима ми е нова идея! Ново планиране на операцията, което също ще бъде проверено чрез силата на чувствата! Те винаги ме измъчват, но… сигурно така трябва да бъде.