Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Как се е наричала столицата на йогийското кралство?
— Тун-Лонг-Вали.
— Какво означава това?
— Сложно е за превод — Бонпо-лама се замисли. — Условно казано, означава Вавилон.
— Вавилон? — искрено се учудих. — Нали той се намира в Ирак, в Месопотамия!
— Вече ви казах, че столицата на йогийското кралство много е приличала на Вавилон. Били са градове-близнаци, построени по един и същи начин, имали са еднакво предназначение.
— И двата ли са били издигнати с тантрическата сила на Кайлас?
— Да, тя може да бъде използвана във всяка точка на земното кълбо, дори и в Космоса, но за целта трябва да се знаят определени свещени мантри, а само Бог ги дава на хората — декларативно отвърна Бонпо-лама.
— А какво е предназначението им?
— Трудно е да се отговори. Няма еднозначен отговор на този въпрос. Зная само, че и двата са били създадени, за да се възроди човечеството на Земята.
— Разрешете ми да споделя някои свои мисли по този повод — замислих се за миг, припомняйки си изчисленията, направени преди експедицията. — Ако върху глобуса съединим Кайлас с египетските пирамиди, то месопотамският Вавилон ще се озове на същата линия, при това в точка, намираща се на разстояние, равно на една трета от цялото разстояние. На една трета по същата линия е древният град Кандахар в Афганистан, а след още една трета — тибетският Вавилон до планината Кайлас.
— Така ли? — възкликна Бонпо-лама.
— Да, така е. Вземете глобуса и вижте сам. Създава се впечатлението, че и месопотамският, и тибетският Вавилон са били построени с определена цел. С каква обаче?
— А според вас — с каква цел?
— Струва ми се, че и на двете места са се извършвали експерименти за клонирането на „новия“ човек на планетата.
— Зная какво е клониране — вметна ламата.
— След Всемирния потоп атлантите са осъзнали, че трябва да създадат „нов“ човек, по-адаптиран към променените условия на Земята. Те са знаели, че рано или късно ще отидат в подземния свят, където ще продължат своя прекрасен и чист живот. Имало е с какво да се гордеят — създали са на Земята световната система от пирамиди и древни монументи, чрез които са започнали да прочистват планетата от лошите човешки помисли, за да не достигнат те до родоначалния свят и да не доведат до неизбежното наказание.
— Така, така — промърмори ламата, очевидно съгласен със съжденията ми. Усещах, че те му допадат.
— В района на Кайлас са били налице всички условия — в подземията на Вара са се съхранявали „семената“ на арийците преди потопа, както и технологиите за клонирането…
— Интересни мисли излагате — прекъсна ме ламата. — Забелязвам твърде много съвпадения с описаното в тибетските текстове. Разбира се, там терминологията е друга.
— Смятам, че експериментите са започнали веднага, след като условията на Вечния континент до известна степен са се нормализирали. Но не всичко е вървяло по начертания план. „Новият“ човек, по-скоро „тибетските Адам и Ева“, не са могли да се приспособят към суровите условия, да реализират творческия си потенциал и постепенно са подивели. Атлантите осъзнавали, че „новият“ човек, изваден от подземния свят на повърхността на планетата и пуснат на воля, не е способен да преодолее непредвидените трудности и се нуждае от закрила. И тогава са решили да изградят край Кайлас град, където създадените от тях човеци биха живели под защитата им. Големите хора са изградили тибетския Вавилон, използвайки своите финоенергийни технологии, т.е. тантрическата сила на Кайлас. Мнозина от тях са излезли на повърхността, за да направляват творенията си. Това са наземните Големи хора.
— Известно ми е — отново ме прекъсна ламата, — че след Всемирния потоп атлантите също са загивали масово, че и те не са могли да се приспособят…
— Да, загивали са — продължавах аз, сякаш знаех всичко, — но най-добрите от тях, приети в Шамбала, не само са оцелели, но и са започнали да работят върху създаването на „новия“ човек, обричайки се на лишения, налагани им от живота в наземния тибетски Вавилон. Ще ми се да спомена още нещо.
— Говорете.
— Около 200 000 години преди потопа, в лоното на цивилизацията на атлантите, се е зародила арийската, нашата раса. Вероятно именно нейните „семена“ са били запазени във Вара, за да може от тях да бъде създаден „новият“ човек. Изглежда не всичко е било лесно. „Новият“ човек е бил неприспособим към твърде различните условия след потопа: сух и студен климат, необикновено синьо небе, променено електромагнитно поле, финоенергийна аура и т.н. Обстоятелствата принудили атлантите да се заемат с генно инженерство, столетия наред проверявайки на практика получените резултати. Всички следващи Адам и Ева са заставали на жертвения олтар на научните търсения с единствената благородна цел — да се насели Земята с човеци.