Смъртта идва като завършек

— Разпозна ли описанието, което момчето направи?

Имхотеп кимна. Хлътналите му, почернели страни придобиха болнав синкав цвят.

Ренизенб каза:

— Единствено Нофрет ходеше с боядисана ленена рокля. Това е нова мода, която тя донесе от северните градове. Но тези рокли бяха погребани заедно с нея.

Намеси се Имхотеп:

— А трите мънистени гердана със златни лъвски главички аз й ги подарих. В къщата няма друго такова украшение. То беше скъпо и рядко. Всичките й скъпоценности, с изключение на един евтин гердан от червени халцедонови мъниста, бяха погребани с нея и запечатани в гробницата й.

Той вдигна ръце.

— Какво преследване, каква отмъстителност само! Моята наложница, към която се отнасях добре, отдавах й цялата си почит и я погребах с подобаващи церемонии, без да щадя разноските! Ял съм и съм пил с нея приятелски, за всичко това мога да свидетелствам. Не е имало нищо, от което да се оплаче. Направих за нея наистина повече, отколкото е било разумно и подходящо. Приготвих завещание в нейна полза и във вреда на собствените ми синове. Защо тогава се връща от гроба да преследва мен и семейството ми?

Мерсу сериозно каза:

— Изглежда тази мъртва жена не желае зло лично на теб. Виното, което ти си пил, е било безопасно. Кой от твоето семейство е вредил на наложницата ти?

— Една жена, която умря — отговори кратко Имхотеп.

— Разбирам. Имаш предвид съпругата на сина ти Яхмос, нали?

— Да. — Имхотеп млъкна, после избухна: — Но какво можем да направим, почтени отче? Как да противодействаме на тази злоба? О, проклет да бъде денят, в който за пръв път доведох тази жена в къщата си!

— Проклет ден, наистина — каза Кайт с плътен глас, излизайки от женските помещения.

Очите й бяха натежали от сълзи, те се отронваха непрекъснато, а лицето й беше строго и решително. Гласът й, плътен и дрезгав, трепереше от гняв.

— Проклет бе денят, в който ти доведе Нофрет, Имхотеп, да погуби най-хубавите и най-умните ти синове! Тя донесе смърт на Сатипи и умори моя Собек, а Яхмос се отърва на косъм. Кой ще бъде следващият? Ще пощади ли поне децата? Тя, която удари моята малка Анк? Нещо трябва да се направи, Имхотеп!

— Нещо трябва да се направи — повтори Имхотеп, гледайки умолително жреца.

Последният спокойно поклати утвърдително глава:

— Има начини и средства, Имхотеп. Когато се уверим във фактите, можем да вървим напред. Мисля си за твоята покойна съпруга Ашайет. Тя беше от влиятелен род. И може да призове могъщи сили в Страната на мъртвите, които да се намесят в твоя полза и срещу които тази жена, Нофрет, ще бъде безсилна. Трябва заедно да се посъветваме.

Кайт кратко се изсмя.

— Не очаквайте много. Мъжете винаги са едни и същи. Да, дори жреците! Всичко трябва да бъде направено според закона и предварително установените факти. Но, повтарям ви, действайте бързо, иначе тук, под този покрив, ще има още мъртъвци!

Обърна се и излезе.

— Безупречна жена — смънка Имхотеп. — Майка, отдадена на децата си, вярна съпруга. Но понякога грубото й държание по би прилягало на глава на семейство. Естествено, аз не й обръщам внимание. Всички сме объркани. Едва ли съзнаваме какво вършим.