Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Почти можех да усетя гордостта на Касини, как се пъчи и се надува като пуяк при любовен танц. От кимванията на жреците разбрах, че отговорът на Дженъс е посрещнат със задоволство.
— Много добре тогава — каза Гамелан, когато шумът престана. — Дойде времето да хвърлим костите. Готов ли си, Амалрик Емили Антеро?
Джениандър дойде при мен и отвори една богато украсена с орнаменти кутия. Беше разделена на две половини. В едната имаше две големи парчета, вероятно от бедро на някакво голямо същество. В другата бяха сложени части от човешки скелет. Кои ли кости да избера най-напред? Ръката ми се поколеба, после някаква сила я хвана и я насочи към лявата половина. Извадих от кутията бедрените кости, стиснах ги в дясната си ръка, а с лявата се ударих в гърдите пет пъти и извиках:
— О, велики боже Те-Дейт… боже и покровителю на пътешествениците… дари ни твоята поличба за нашата свещена експедиция към Далечното царство. — Хвърлих костите в златния кръг. После извадих частите от скелета, ударих се още три пъти в гърдите и продължих заклинанието.
— Дари ни, велики боже Те-Дейт, с твоята мъдрост. Разкрий чрез тези кости нашите съдби.
Хвърлих човешките кости до другите и те глухо изтракаха.
Последва тишина, която няма равна на себе си в света на хората. Студена тъмнина изпълни залата и остана да се вижда само светещият кръг, но по гърба ми полазиха тръпки и в същото време горещина, сякаш седях близко до силен огън. Езикът ми изсъхна като люспи на гущер, а очите ми се превърнаха в горещи, лишени от сълзи дупки. Бедрените кости се раздвижиха, надигнаха се от пода и от неестествено силното им стържене по камъка ме заболяха ушите. За миг те потрепнаха, след това бавно запълзяха една към друга, докато се допряха. Избухна пушек, замириса на сяра. Обхвана ме ужас, поиска ми се да побягна, но някаква сила ме възпря. Облакът се завъртя, изпусна искри и се оформи. От него излезе огромен звяр, ръмжащ, ревящ, тракащ с острите си зъби. Насочи се към нас на двата си масивни крака и заудря с опашка. Беше с рога, с огненочервени очи и зъби колкото човешки лакът, от които капеше кръв. Люспите му бяха зеленикави, като на изваден от реката удавник. Движеше се ту в една, ту в друга посока, сякаш търсеше неприятеля си. И видя мен. Погледнах очите му и си помислих, че никога, дори насън не съм виждал такова чудовище.
Изпищях и скочих напред. Чух как всички в залата поеха дъх, когато звярът премина през златния кръг. Отново се опитах да се хвърля напред, но бях прикован но място като завързано за жертвоприношение животно. Звярът отвори уста и аз едва не умрях от горещия му дъх. Миришеше на леш и гнило, на всичко отвратително не само на този свят, но и в световете отвъд него. Звярът се наведе напред, за да ме захапе с ужастните си зъби. Изведнъж в залата подобно на гръмотевица, проехтя силен барабанен удар. Звярът спря. Бях на косъм от смъртта. Ударът отново проехтя и ме разтърси.
Звярът се обърна и рогатата му глава се насочи към кръга. Видях как главата трепна — звярът бе съгледал нещо. Той нададе рев, от който въздухът се нажежи до бяло. Сетне скочи напред с разперени за бой нокти и най-после видях неговия враг. На мястото, където бях хвърлил костите, стоеше гол, невъоръжен мъж. Той по нищо не приличаше на хората, които бях виждал до тогава, нито пък след това. Не беше висок, но беше набит, ръцете и краката му приличаха на колони. Гърдите и гърбът му бяха гъсто осеяни с белези от многобройни боеве, лицето му беше покрито с гъста брада. Челюстта му беше издадена напред, тъмни дупки зееха под надвисналите му вежди. Човекът извика на звяра и удари с крак по камъка. Бум. Залата потрепери. Удари с другия крак. Бум. Предизвикателството се повтаряше отново и отново. Бум. Бум. Бум. И тримата знаехме, че надеждите ни си крепят върху този гол, невъоръжен човек.
Той скочи, за да посрещне атаката на звяра, и го удари с юмрук. Залата се разтресе. Звярът се люшна назад и човекът се приготви да скочи и да забие острите си жълти зъби във врата му. От устните ми се изтръгна стон — звярът избълва огън и пушек и заслепи нашия герой. Човекът се препъна и падна, звярът скочи върху него, зъбите му захрускаха кости. Звярът захапа човека, вдигна го и го разтърси, изсипа се кървав дъжд. После захвърли трупа на каменния под, вдигна украсената си с рога глава и с рев обяви своята победа. Докато радостният ми рев ехтеше в ушите ми, разбрах че трябва да се простим с мечтите си за Далечното царство.
Внезапно сърцето ми замря. Видях трупа на нашия защитник да оживява. Голият човек се изправи на крака. По тялото му нямаше и следа от рана. Той пристъпи напред и отново се чу тътен. Звярът се разтрепери, пълната му с остри зъби уста зейна от изненада. Сетне се окопити и удари с опашка. Но нашият защитник устоя на удара и на свой ред удари чудовището в гърдите. Чу се силен, сух шум от счупване на кости и звярът зави от болка. Човекът скочи и го хвана за врата, обгърна го със силните си ръце й стисна с всички сили. Чу се рев и звярът се строполи, а човекът отскочи настрани. Обърна се към нас. Вдигна високо ръце и нададе силен вик в знак на победа. Появи се бял, сладникав пушек… и голият човек изчезна.