Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
После идваха продължителните и скъпи обреди но пречистването и накрая хвърлянето на кости от един от молителите. Получаването на добра поличба съвсем не беше гарантирано, независимо от раздадените пари и подаръци. Но лошата поличба беше гарантирана, ако търговецът се беше показал скъперник при разпределянето на „даровете“. Колкото до правилото за разпределяне на печалбата на четири, търговецът намаляваше сумата за жреците, като даваше повече… само на някои. Това се правеше за заобикаляне на друг орисански закон, според който всеки предмет, донесен от чужди страни, трябваше да бъде проверен за духовна чистота. Това беше строг закон и никакви „подаръци“ не можеха да отнемат правото на жреците автоматически да си присвоят всички съвременни магьоснически тайни. Всяка книга, всеки талисман, мехлем или друго нещо, което спадаше към горната дефиниция, трябваше незабавно да се предаде на Съвета. Наказанието за нарушаване на този закон беше смърт.
Тъй като моята експедиция беше с конкретната задача да открие път през тайнствените и смъртно опасни бариери — някои физически, други магически, — които по онова време така непосредствено заобикаляха нашия свят, на този закон щеше да се обърне голямо внимание. Съветът на жреците щеше да изисква строги гаранции, за да разреши пътуване до легендарното Далечно царство.
Но баща ми беше печен в тези работи. Малко хора можеха да се мерят с Пафос Карима Антеро в умението да се ухажват жреците. В Съвета не го обичаха, но пък той умееше да преговаря с мошениците и изнудвачите от административната бюрокрация и да печели на по-добра цена от много други. Една завъртулка в главната книга или нейното отсъствие може да има забележителни резултати. Така че, докато аз се безпокоях за бъдещето от гледището на един младеж, изправен пред огромна планина, която трябва да преодолее, баща ми се захвана за работа, казвайки някоя дума тук, подхвърляйки някоя кесия там, припомняйки извършвани от него самия услуги.
Най-сетне настъпи дългоочакваният ден. Беше в началото на лятото, време на утринни мъгли и топло следобедно слънце. Въздухът ухаеше на розмарин и портокалов цвят. Слънцето ярко блестеше. Ние чакахме в градините зад двореца на жреците. Бяхме облечени в бели дрехи на молители, добре измити и намазани с очистващи масла. Вътрешностите ни негодуваха поради тридневното гладуване и пречистване, изисквано от ритуалите. Напрежението ми беше подсилено от последните думи казани от баща ми на излизане от къщата.
— Бъди внимателен — предупреди ме той. — Прави всичко както ти се казва… и нищо повече. Експедицията ти предизвика голям интерес всред враговете ни. Те внимателно ще ни наблюдават и слушат.
Дженъс също беше необичайно тих. Погледнах над главата на дребния духовник, на чийто грижи бяхме поверени, видях как нервно поглажда брадата си. Той видя, че го гледам и намръщената му физиономия бързо се усмихна.
— Няма за какво да се безпокоиш. Най-лошото, което може да ни се случи, е да не ни дадат разрешение.
Спомних си за Халаб и нищо не му отговорих. По стълбите тичешком слезе един роб и съобщи:
— Те вече са готови, господари.
Духовникът ме дръпна за ръкава, подаде ми голямо парче червен плат и каза.
— Сложете това на главата си, господине. Завържете го здраво и не го сваляйте, докато не ви разрешат.
Подаде също такава превръзка и на Дженъс, а аз се помолих наум на бога на домашното огнище и омотах плата около очите си така, че да не преминава никаква светлина. Духовникът ни поведе и ние се запрепъвахме по каменните стъпала, водещи към двореца.
Дворецът беше изпълнен с аромати и странни шумове: смес от парфюми и сяра, звън на звънци и ритмично потропване на кухо дърво върху камък. Минавахме от стая в стая и въздухът ставаше ту студен, ту отново топъл. Чуваше се непрекъснат шепот, неясно съскане от всеки ъгъл. Усетих полъх на сух въздух от отваряне на някаква голяма врата, а после влязохме в стая, в която миришеше на изгоряла кожа на гущер. Някой ме хвана за ръката и ме спря.
— Трябва да свалите превръзките, благородни господа — каза един дрезгав глас. Не беше гласът на духовника. Свалих превръзката и видях, че се намираме в свят от сив камък и мъждива жълта светлина. Пред нас стоеше човек, облечен в официални дрехи.
— Добре дошли, благородни господа — каза той. — Казвам се Джениандър. Аз ще бъда вашият хранител в този съдбовен за вас ден.
За момент онемях, но усетих лакътя на Дженъс в ребрата си.
— Нега боговете бъдат нашата светлина — произнесох напевно, бързо извадих една кесия от джоба си и я пъхнах в алчните ръце на Джениандър. Тя изчезна с бързината, с която морският гущер сграбчва чайка от въздуха. Джениандър се наведе по-близко и прошепна: