Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Не можех да намеря думи. Нали допреди миг в мислите си обвинявах баща си, че е вършил търговската си дейност само с мисъл за печалба и е бил глух към легендите и мечтите.
— Но… как е могъл? Всички знаят, че си голям пътешественик. Много от нашите търговски маршрути не биха съществували, ако не беше ти.
Баща ми само махна с ръка.
— Всеки би могъл да направи същото. Не говоря от излишна скромност, защото боговете са ми свидетели, че не съм скромен човек. Факт е обаче, че по мое време младите хора, които предприемаха важни експедиции, бяха много малко. Много по-лесно беше човек да си остане в любимата компания. Тогава видях, че светът на Ориса се свива, вместо да се разширява. И ставаше все по-лош подир победата ни над Ликантия. Сега човек може сравнително лесно да забогатее. Достатъчно е само се използват добрите, сигурни пристанища от миналото. Именно затова оттогава насам са извършени толкова малко важни изследвания. И това е причината, поради която давам своето съгласие. Ако в Ориса замре духът на изследователя, тя ще престане да съществува.
— Но в такъв случай ти вярваш ли, че Далечното царство съществува? — попитах го аз.
Настъпи продължително мълчание. Баща ми смутено мълчеше. Накрая промълви:
— Позволи ми да ти отговоря по следния начин… Предпочитам да вярвам. Винаги трябва да има място, което изследователят да търси. Ние всички сме родени с проклятието на копнеещото сърце. И ако отговорът е само една допълнителна коричка хляб, отмъкната от нашите братя, тогава какъв е смисълът от всичко това? Ето защо ти давам благословията си, синко. И ти също, добри ми капитане, търси Далечното царство. Намерете го, ако можете. В името на боговете, ако Далечното царство наистина съществува, аз ще легна в гроба щастлив, че един Антеро е стигнал там. — Той вдигна чашата, изпи я до дъно и попита възбудено: — Този отговор достатъчен ли е, капитане?
— Повече, от достатъчен, господине — отговори Дженъс. Гласът му бе изпълнен с огромно уважение — Благодаря ти.
— Няма защо да ми благодариш — отговори баща ми, после се обърна към мен. — Уговорихме се значи. Единственото препятствие, което трябва да се преодолее, е да получим разрешение от Съвета на жреците.
Сърцето ми примря от страх. Бях забравил за жреците. Без тяхно одобрение не се разрешаваше никаква търговска експедиция, а разрешение не можеше да се получи, ако не се пуснеха в действие много пари и обещания за още повече. Но дори и това не беше гаранция, че поличбите ще бъдат добри. Особено за начинание като това, начинание, за което се бях хвалил пред баща си, че няма да има нищо общо с пътуванията на моите връстници. Щеше да има хвърляне на кости. А как ще се разтълкува подреждането на костите не можеше да се каже. Особено за фамилията Антеро.
Баща ми разбра по израза ми какви мисли ме вълнуват и напълни чашите ни.
— Позволи ми да помисля как мога да ти помогна — каза той. — Раздал съм няколко заема, чието изплащане отдавна е просрочено. Междувременно… — Той вдигна наздравица. — Да пием за Далечното царство!
— За Далечното царство — повторихме ние. Докато пиехме, погледнах над чашата си към Дженъс. Той се усмихваше, но усмивката му изглеждаше неуверена. Очевидно не само аз се страхувах от Съвета на жреците.
По времето, когато подготвях пътуването, финансирането на всяка експедиция се извършваше по така нареченото от нас, търговците, Правило на трите. Една трета от средствата отиваха за екипировка, втората трета за участниците в експедицията и последната — за боговете. Печалбите от успешната експедиция пък се разпределяха по Правилото на четирите: две части за търговеца и поръчителите, една част за членовете на експедицията или техните наследници и последната част отново за боговете. Дела на боговете вземаха жреците и по онова време се шегувахме, че жреците хвърлят монетите във въздуха. Онези, които литват към небето, са за боговете, а всички, които паднат на земята, за жреците.
За беда никое от тези правила не беше достатъчно прецизно и сметките обикновено не излизаха. Трябваше да се прибави реката от сребро, която потичаше в ръцете на служителите и помощниците на жреците, за да се събере Съветът. Още по-големи, направо царски дарове трябваше да се дадат на членовете на Съвета, за да защитят каузата на търговеца пред своите колеги. Нямаше никакъв начин да се избегне това, макар да се говореше, че някои се били опитвали, били разкрити и след това лишени от правото да бъдат търговци до края на живота си… и то понеже жреците проявили достатъчно добра воля да оставят тези блудни синове живи.