Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Известно време той не проговори. После се повдигна на лакът и се надвеси над нея.
— Чудя се дали на сутринта все още ще искаш да ми благодариш.
Тя понечи да го увери, че ще иска, но нямаше възможност да го стори. Той наведе глава и покри с уста устните й.
Хариет не се поколеба. Ръцете й се обвиха около него и тя го притегли към себе си, опиянена от топлината и силата му, обзета от желанието да ги усети по-пълно. Част от нея знаеше, че трябва да е възмутена и уплашена, или най-малкото дълбоко обидена. Част от нея знаеше, че трябва да се съпротивлява.
Но друга част от нея знаеше, че е чакала Гидиън да я целуне отново, чакала го е през цялото време, откак я целуна за пръв път тук, в пещерата.
— Вярвам, че ти наистина си моята съдба — прошепна Гидиън до устните й. — За добро или за зло, изглежда сме дълбоко свързани. Ще се бориш ли с мен, Хариет?
Тя не го разбра.
— Защо да искам да се боря с теб?
— Местните хора ме наричат Звяра от Блекторн Хол.
— Ти не си звяр — Хариет отново докосна белязаното му лице, наслаждавайки се на силните, смели черти на лицето му. — Ти си мъж. Най-вълнуващият мъж, когото съм срещала.
— Обзалагам се, че не си срещала кой знае колко мъже — Гидиън простена и разтвори наметалото й, за да може да я целуне по шията.
— Няма значение — Хариет потръпна при допира на устните му върху кожата й. — В целия свят няма друг мъж като теб. Сигурна съм. Онази вечер на бала, когато танцува с мен, открих, че искам валсът никога да не свършва.
— Значи валсът ти е харесал? — той нежно прокара устни по нейните.
— Много.
— Така си и мислех. В очите ти виждах колко ти е приятно. Ти си едно много чувствено малко създание, Хариет Поумрой. Валсът е създаден само за теб.
— Колко ми се иска пак да танцуваме — прошепна тя, внезапно останала без дъх.
— Ще запомня това — Гидиън внимателно отметна още малко от наметалото й. После постави ръка на извивката на гърдите й и погледът му, едновременно искрящ и мек, срещна нейния. Той зачака реакцията й.
Дъхът й спря при неочаквано интимното усещане. Знаеше, че наистина трябва да му каже да спре. Но вече бе почти на двадесет и пет години, напомни си тя. И едва сега за пръв път усещаше близостта на мъж. Може би това щеше да остане и единственият път, когато преживява подобно нещо. А и това бе Гидиън.
— Е, Хариет? — огромната ръка на Гидиън се движеше с неустоима нежност, следваше извивките й, галеше я внимателно и настойчиво.
Хариет докосна с език ъгълчето на устата си. Не можеше да намери думи, за да отговори. Сърцето й биеше лудо и по вените й потече някаква неописуема топлина. Тя обви ръце около врата му и го целуна с буйна страст.
Гидиън не чака друга подкана. Сдържаността, с която досега се бе държал, се изпари за миг. Той отметна изцяло наметалото й и започна да развързва панделките, придържащи роклята й.
— Хариет, моя сладка, доверчива Хариет — дрезгаво прошепна той до врата й, докато смъкваше роклята й към кръста. — Тази нощ ти подпечата съдбата си.
Тя не разбра смисъла на загадъчните му думи, но и не можеше да го попита — бе прекалено заета с потока от нови усещания, които я заливаха на мощни вълни. Хариет знаеше само едно — че всичко, което се случва, е някак предопределено и не може да бъде избегнато. То беше нещо, което тя желаеше да преживее. Тя мечтаеше — не, нуждаеше се то да се случи.
Когато въздухът се докосна до голата й плът, тя почувства студ, но веднага отново я заля топлина, защото Гидиън бе легнал върху нея. Това не беше просто топлина. Тя пламтеше. Беше й по-топло, отколкото когато и да било през живота й. Тежестта му бе невероятно възбуждаща. Усещаше я с всичките си сетива.
С нетърпелив жест Гидиън съблече палтото си, при което тя видя дългата бяла риза, която бе всичко, с което бе облечен. Тъмни, твърди косъмчета се къдреха по широките му гърди. Гъсто обраслия триъгълник се стесняваше надолу. За миг тя зърна неговата изпъната, твърда мъжественост и окаменя.
— Гидиън?
— Трябва да ми вярваш — каза Гидиън с приглушен, дрезгав глас, който издаваше желанието му също толкова непогрешимо, колкото и тялото му. Той наметна палтото си върху тях, така че възбудата му вече не се виждаше. — Вече нямаш друг избор, освен да ми вярваш. Погледни ме, моя сладка Хариет.
Тя срещна погледа му и видя отчаяната жажда, изписана в очите му. Никога не бе виждала такава страстна нужда в погледа на мъж, но мигновено я разпозна. Но видя и нещо друго. Някаква дълбока бдителност и мрачна решителност блестяха в очите му. Сякаш той събираше сили за силната болка, която знаеше, че неминуемо ще дойде.