Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Но как да избяга от този човек? Той бе толкова голям, силен, притежаваше невероятно самообладание и бе неумолим в решимостта си…
— Пуснете ме да си вървя! — безизкусно помоли Кет, докато той топлеше виното на огъня.
Мъжът се извърна и тя отново почувства пронизващият му, изпитателен поглед.
— Искате от мен да ви пусна?
— Преди малко казахте, че уважавате Ричард — напомни му Кет, изправи се и пристъпи към него. Умолително постави длан върху ръката му. — Имам приятели, които също почитат краля и ще се погрижат за мен. Освен това и сама мога да се пазя и умея добре да въртя меч, както знаете…
— Да, вие притежавате известни способности. Но както си спомням, не ми бе трудно да ви надвия.
— Защото бях уморена. Вече имах зад гърба си една тежка битка. Но съм опасна с меч в ръка и мога… — внезапно тя замълча, за да не издаде прекалено много. Двамата разговаряха на английски, древният саксонски език. Но сред хората от майчиния й народ имаше много, които пълзяха пред нормандските аристократи, за да напълнят кесиите си с нормандски жълтици.
— Значи трябва да ви пусна полугола из гората, госпожице, така ли? Това наистина би бил един благороден жест.
— Повярвайте ми, мога да се грижа за себе си. Ще ви се отплатя пребогато.
— И какво би струвала наградата ви, когато Монджой ми вземе главата?
— Няма да го направи.
— Твърдяхте, че е варварин.
Кет се усмихна толкова прелъстително, колкото можеше.
— Може би не е чак толкова лош и се отнася зле само с дамите. Моля ви, господине, пуснете ме да си вървя.
— Хм — замислено промърмори той.
— О, моля ви! — тихо повтори тя, повдигна се на пръсти и опита пленително да надникне в полускритите му очи. Робин неведнъж я бе уверявал, че била много красива. Можела да подмами в ада дори ангел. Наистина ли притежаваше подобна власт? — Моля ви — прошепна тя.
Той улови брадичката й с палеца и показалеца си, след което много нежно погали бузата й с облечената си в ръкавица ръка. Тя спусна мигли. Сърцето й биеше лудо, а по страните й изби руменина.
— Господине, проявете състрадание! — прошепна тя. Гласът й наистина звучеше убедително. Тя потрепери, нещо което съвсем не бе умишлено. Навярно защото той бе толкова близо до нея или затова, че я докосваше.
Трябва да успея да го подведа, гневно си мислеше тя. За тази цел обаче нямаше нужда от странните чувства, които неочаквано я бяха обзели.
— Моля, пуснете ме да си вървя — повтори тя и пръстите й погалиха ръката му. — Зная, че дълбоко в душата си сте добър човек. Обещавам ви…
Тя замълча слисана.
Мъжът отстрани ръката й, за да повдигне брадичката и надникне в очите й.
— Какво ми обещавате?
От дрезгавия въпрос по гърба й пробягаха тръпки.
— Вечната си благодарност.
— А ако желая повече от това?
Кет прокара език по устните си, опитвайки се да овладее ситуацията и да го подведе, но това не бе толкова просто.
— Вие сте Сребърния меч, един почтен мъж.
— Мъж от плът и кръв. Какво друго бихте ми предложили, за да спечелите свободата си? Целувка?
Объркана от горещите вълни, заливащи тялото й, Кет отвърна:
— Може би, когато пътя към свободата ми е открит…
— Целувка? Наистина ли?
След нейното кимване той попита:
— Трябва да измамя един мъж и може би да умра заради честта да получа една целувка? — при тези думи Кет вдигна глава, погледна го слисано в очите и на устните й заигра подигравателна усмивка. — Няма ли да легнете с мен, при положение, че съм готов да умра за вашата свобода?
— Ох! Пуснете ме да си вървя…
Смеейки се, той още по-силно стисна брадичката й, след което я отблъсна от себе си.
— Да ви пусна да си отидете, госпожице? Никога!
— Грубиян! — тросна му се тя и гневно заудря с юмручетата си ризницата на гърдите му, при което мъжът я сграбчи и притисна към себе си. Едва поемайки си дъх и почти неспособна да помръдне, тя все пак отчаяно се отбраняваше. Той съвсем бавно разхлаби прегръдката, улови я за китките и отново я постави да седне на столчето.
— Госпожице, постепенно започвам да губя търпение с вас. Не ставайте сега.
— Дано скоро да се печете в най-жестоки адски мъки!
Кикотът му отново я накара да изтръпне.
— Много бих бил доволен, госпожице. — Той посегна към виното, отпи и й предложи. — Но ако трябва да е още днес, ще ми правите компания, Кет дьо Монтрен. — Когато тя отблъсна предложеното й вино и ядосано обърна гръб на непознатия, смехът му стана още по-силен. — Мили Боже, постоянно се моля това да е последния път, когато се налага да спасявам някое момиче от смъртна опасност!