Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
Тя се претъркулва към него и застава в поза свещ, изправена на раменете си, с лице, почервеняло от усилието да пази равновесие и от внезапния приток на кръв. Краката й започват бавно да се отварят и затварят като ножица.
— Някои от тях не ги познаваш — продължава тя. — Например идва един да продава устройства за пречистване на вода. — Гласът й се чува откъм корема й. Дори още по-лошо — долавя се и жужене. Ужасен, той се събужда и сяда в леглото. Гърдите му целите са потънали в пот.
Установява, че жуженето идва от трансформатора на телефонния стълб близо до техните прозорци. През цялата нощ, докато неговите обитатели спят, градът общува със себе си по електричен път. Ужасът на Ричард натрапчиво продължава да живее, трансформирал в реалния свят като маса24 чувствата от неговия сън. Тялото на Джоан изглежда дребно, малко по-голямо от това на Джудит и по-тясно — от възрастта, но въпреки това — някак дълбоко, като необятна бездна от тайни, коварства и съблазни. Акрофобията25 го стяга за гърлото и дланите му лепнат от пот. Той става от леглото така, сякаш ужасено отстъпва от ръба на бездънна паст. Тръгва отново надолу по стъпалата. Откровенията на жена му са направили стъпалата по-стръмни и стените хлъзгави.
Кухнята е тъмна. Той включва осветлението. Подът е празен. Познатите предмети от помещението изглеждат отегчително нормални, застинали в напрегната неподвижност, сякаш Всеки момент ще избухнат от прекомерните си усилия да бъдат самите те. Естер и Ишуа се появяват откъм хола, където са спали върху канапето, и започват да се молят да ги нахранят, седнали като статуетки за подпиране на книги, очакващи и изпълнени със съвършенство. Часовникът показва четири. Часови на нощта. И в търсенето на белези за престъпно пребиваване, на следи от неговия сън, Ричард не открива нищо друго, освен закачените с кабари рисунки на детски ръчици, стиснали възбудено в юмруче някой цветен молив и нарисували с него къщи, коли, котки и цветя. Неопровержимите улики му се присмиват отвсякъде със своето изобилие от цветове, радост и живот.
10. Водопроводна инсталация
Старият водопроводчик внимателно се навежда напред, сред сумрака на мазето в моята къща, за да ми покаже една безценна, антична снадка.
— Вече не ги правят такива повече от трийсет години — казва ми той. Тънкият му гласец е като леко сълзене от ръжда. — Трийсет-четиридесет години. Когато на времето започнах с баща ми, той ги правеше така. Това е стара оловна снадка. Първо хубава зачистваш мястото. После изливаш горещото олово с черпак, а в другата ръка държиш мокър парцал. Трябваше шестнайсет пъти да се наложи преди да изстине. Шестнайсет отделни пъти. Иначе снадката се разваля и всичко отива по дяволите. Тогава се налага да я изчегърташ и започваш отначало. Ето така трябваше да го правим, когато започвах аз. Бях момче, може би на петнайсет или шестнайсет. Тая снадка тук може да е на петдесет години.
Той познава моята водопроводна инсталация. Аз само я притежавам. Познавал я е и по времето на много други собственици. Мислим си, не сме онова, което мислим и виждаме, а в действителност сме самоходни торби с вътрешности. Мислим си, че сме си купили място за живеене и прекрасна гледка, а в действителност сме купили лабиринт, история, археология от тръби, доработки, сифони и вентили. Водопроводчикът ми показва някаква голяма, тъмна тръба, която влиза по диагонал в основите.
— Виждаш ли я тая линия в основата? Бяла линия, като мустаци от скреж върху долната тъмна страна на тръбата. Това е оксидация. Не я пипай, иначе ще започне да сълзи. Виж, тия стари каолинови тръби са ги отливали от две половини. Снаждали са ги така, че шевът да е отстрани. Понякога са ги правили така, че шевът оставал отдолу. — Той демонстрира с долепени шепи. Ръцете му се раздалечават и пукнатината между тях се разширява. Аз се напрягам да погледна през тъмните му, захабени длани и да се превърна, според неговата метафора, във вода, търсеща светлината. — Сам разбираш, случва се понякога и да пуска.
С лъча на фенерчето си той следва предателската бледа линия в обратна посока:
— Четири-пет нови секции ще свършат работа — въздъхва той с хриптене. От живота, прекаран сред постоянен мрак, очите му са отворени по-широко, отколкото на другите хора. Той е поет. Там, където аз виждам само пукнатина, досадно несъвършенство, което ще ми коства излишни разходи, той се взира съсредоточено, разсъждавайки върху вечното съществувание на корозията и водните течения. Той ми изпраща великолепни сметки, изпълнени с ирония, където описва незначителни части като —
1 брой1 1/4″ втулка58 цента1 брой3/8″ кранче90 цента3 броя1/2″ нипели23 цента24
в смисъл електрическа маса или заземяване. Бел.пр.
25
Акрофобия — страх от височина. Бел.пр.