Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Знаем, че Сайръс Смит още не беше открил къде изтичаха излишните води на езерото, но тъй като нямаше никакви признаци то да е преливало някога, те положително изтичаха отнякъде. И Сайръс Смит забеляза едно доста силно течение, което се чувстваше на това място. Хвърли няколко тресчици и те се понесоха на юг. Той тръгна по течението и като вървеше по брега, стигна южния край на езерото.
Тук водата спадаше, сякаш изведнъж изчезваше в някаква почвена пукнатина.
Сайръс Смит се ослуша, прилепи ухо край водата и чу много ясно бученето на подземен водопад.
Инженерът отсече един дълъг клон, изчисти го от листата, потопи го в самия ъгъл, където се сливаха двата бряга, и установи, че там има широка дупка, само на една стъпка под водната повърхнина. През тая дупка, която напразно бяха търсили толкова време, изтичаха водите на езерото.
— Сега няма вече никакво съмнение — повтори Сайръс Смит, — водата изтича през тая дупка и аз ще я изкарам наяве.
— Как? — попита Джедеон Спилет.
— Като сниша с три стъпки повърхността на езерото.
— А как ще снишите повърхността?
— Ще пробия по-широк път за изтичане на водата.
— Но брегът е гранит! — забеляза дописникът.
— Какво от това — отвърна Сайръс Смит. — Ще дигна гранита във въздуха и водите с изтичането си ще спаднат и ще открият дупката.
— И като падат на брега, ще образуват водопад — добави дописникът.
— А ние ще използваме водопада! — каза Сайръс Смит. — Елате, елате!
И инженерът повлече другаря си, чието доверие в Сайръс Смит беше толкова голямо, че той не се съмняваше в успеха на начинанието.
Когато Сайръс Смит и дописникът се прибраха в Комините, Хърбърт и Пенкроф разтоварваха дърва.
— Дърварите скоро ще свършат, господин Сайръс — каза засмян морякът, — а потрябват ли ви зидари…
— Зидари не, но химици — отвърна инженерът.
— Да — добави дописникът, — ще дигнем острова във въздуха…
— Ще дигнете острова във въздуха ли! — ахна морякът.
— Поне отчасти! — обясни Джедеон Спилет.
— Слушайте, приятели — започна инженерът.
И им съобщи последиците от своите наблюдения.
Излишно е да споменаваме с какъв възторг посрещнаха това намерение всички, а особено Пенкроф. Да употребиш изключителни средства, да разбиеш гранита, да направиш водопад, ето какво прилягаше на моряка! И той щеше да стане химик, както би станал зидар или чизмар, щом инженерът имаше нужда от химици. Би станал всичко, каквото пожелаят, дори „учител по вежливост или по танци“, стига да станеше някой път нужда от такъв учител, каза той на Наб.
Наб и Пенкроф бяха натоварени да отделят най-напред лойта на дугонга и да запазят месото, което щяха да използват за храна. Те тръгнаха веднага, без и да искат повече обяснения. Имаха пълно доверие в инженера.
Малко след тях Сайръс Смит, Хърбърт и Джедеон Спилет, понесли носилката, тръгнаха покрай реката към каменовъгления залеж, където имаше много от оня плочест пирит, който се среща в най-новите преходни пластове и от който Сайръс Смит беше донесъл вече едно парче.
Целия ден пренасяха пирит в Комините. Вечерта имаха вече няколко тона.
На следния ден, 8 май, инженерът пристъпи към работа. Тоя плочест пирит се състоеше предимно от въглерод, силиций, алуминиев окис и железен сулфид — последният в много голямо количество — и ставаше въпрос да се отдели железният сулфид и да се превърне колкото се може по-бързо в сулфат. След това от сулфата щяха да получат сярна киселина.
Всъщност това беше и целта. Сярната киселина е един от най-употребяваните химикали и промишленото развитие на една страна може да се определи по количеството сярна киселина, което тя изразходва. По-късно тая киселина щеше да бъде много полезна на преселниците за правене на свещи, щавене на кожи и т.н., но сега тя имаше друго предназначение.
Сайръс Смит избра едно място зад Комините и го изравни грижливо. Поставиха там куп клони и цепеници, а отгоре наредиха пиритни плочи, прилепени една о друга. После посипаха отгоре тънък пласт пирит, предварително раздробен на парчета колкото орехи.
След това запалиха дървата, огънят нажежи плочите, които се запалиха, понеже съдържаха въглерод и сяра. Тогава добавиха нови пластове счукан пирит, така че да се образува голяма купчина, посипаха я отвън с пръст и трева, след като оставиха няколко отдушника, както се овъглява куп дърва, за да се получат въглища.