Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
След един-два часа аз вече бях забравил за това дело, но Каугил ми напомни за него, когато ме инструктираше непосредствено преди отпътуването си. Той извади от личния си сейф дебела папка, предаде ми я и ме помоли да се заема с тези материали в негово отсъствие. „Виж какво съм направил“ — добави той. Каугил каза също, че трябва да поддържам връзка с Денси, доколкото той лично е заинтересован от това дело. Знаейки пренебрежителното отношение на Денси към контраразузнаването и всичко свързано с неговата работа, аз много се учудих. Изглеждаше ми странно, че Денси създава такива тесни отношения с Каугил във връзка с въпросното дело, но реших, че е по-добре да не питам за това. Възможно беше Каугил да е започнал да се чувствува дос-та самотен, а в такава ситуация даже Денси можеше да се окаже приемлив съюзник. А може би те бяха се обединили срещу Вивиън и МИ-5? Такава комбинация можеше да има смисъл от гледна точка на служебните интриги. Когато отворих делото, веднага си изясних защо то толкова привлича Денси. Четях с нарастващ интерес. Ще разкажа цялата история в хронологичен ред, а не по реда на документите. Наистина ми беше необходимо много време, за да размотая кълбото и да хвана нишката.
Към края на 1943 г. стана ясно, че страните от оста вървят към поражение, и много немци започнаха да се замислят струва ли си да остават верни на Хитлер. В резултат на това пред вратите на съюзническите представителства все по-често започнаха да се появяват бегълци с предложения за сътрудничество и с молби за политическо убежище. С тези предложения и молби трябваше много да се внимава по ред причини. В частност под маската на предатели Химлер би могъл да изпраща при нас шпиони. Освен това англичаните не искаха да дават на съветските ръководители повод да мислят, че влизат в сделка с германците: атмосферата беше наситена с взаимното подозрение на съюзниците, които се опасяваха, че някой от партньорите може да сключи сепаративен мир с германците. Накрая не трябваше да се насърчават хора, които в последната минута са решили да приемат нова вяра и по такъв начин да избягнат военния трибунал. На английските представители бяха дадени строги указания да не дават никакви обещания на нито един немец без предварителна консултация с Лондон.
Веднъж един немец се яви в Английското посолство в Берн и помоли за среща с военния аташе, представяйки се за отговорен работник от Министерството на външните работи на Германия. Той казваше, че е донесъл от Берлин пълен куфар документи от своето министерство. Като чул това главозамайващо заявление, аташето моментално изгонил немеца. Опитите му да се срещне с шефа на посолството бяха отхвърлени по подобен начин. Такава позиция на официалните английски представители не трябва да се осъжда, тъй като тогава изглеждаше малко версятно някой да събере смелостта да премине през граничния контрол на немците с куфар, съдържащ незаконно изнесени официални документи.
Немецът обаче беше пълен с решимост да постигне своето. Претърпявайки поражение в Английското посолство, той си опита щастието при американците. Техните правила се оказаха очевидно по-гъвкави от нашите. Секретарят на посолството решавайки, че с това дело трябва да се заемат „рицарите на плаща и кинжала“, предложил на посетителя да се обърне към Алън Дълес: „Четвъртата врата по коридора вляво.“ Дълес тогава беше началник на бюрото на УСС в Швейцария. Изслушвайки разказа на непознатия, той благоразумно помолил за разрешение да разгледа съдържанието на куфара и без колебание заключил, че това са оригинални материали. Всичко това привело Дълес в такова лирично настроение, че той веднага започнал да изготвя официално донесение до Вашингтон. „Ако вие само видехте тези документи — писал той — в цялата им първична свежест!“ Направиха копия от документите и ги изпратиха във Вашингтон, а УСС честно си ги раздели със СИС. Понеже документите излизаха от Швейцария, отначало ги изпратиха на Денси. Аз вече споменах, че Денси проявяваше голям интерес към Швейцария още от времето преди войната. По-късно този интерес се превърна в неистова мания за собственост. Денси негодуваше, че УСС пуска корени в Швейцария, и не пропускаше възможност да принизи работата на Дълес. Научавайки, че берлинските документи са попаднали при Дълес, Денси сигурно е преживял жесток удар — за това говорят неговите писмени бележки. Но Денси умееше бързо да се оправя след сътресения. Не беше възможно Дълес да му е измъкнал изпод носа такива сензационни материали! Следователно материалите бяха явна дезинформация и Дълес се хвана на въдицата като дете.