Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Ранни дългове ((книга първа))
Ранни дългове ((книга първа)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ранни дългове ((книга първа))

Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:

Ранни дългове ((книга първа))
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 112
Перейти на страницу:

На българския читател той е известен с книгата „Другарю генерал“. По-малко е известно другото, което искам да разкажа.

Когато речите и приветствията свършиха, а в залата започнаха танците, ние седнахме край една от масите, а писателят, може би докоснат от преливащата младежка възбуда, дълго и разпалено разказваше за трудния път на неговото поколение.

Марк Борисович работел като редактор в издателство „Млада гвардия“. Една сутрин възрастен човек донесъл ръкописа на Николай Островски „Как се каляваше стоманата“.

Гледах го напрегнат и с любопитство, а Марк Борисович не криеше радостта си: „… Истинско щастие е да редактираш такава книга… Само това да беше в моя живот — пак щях да бъда доволен от съдбата си.“

Не беше нужно да се настоява. Марк Борисович разказваше надълго и развълнувано, фразите му бяха накъсани и заредени с особено напрежение. Бях неопитен още — не записах целия разговор тогава. Ние често оставаме край нас да изтекат случки, събития, мисли, които няма как да се възкресят по-късно. В едно мъничко тефтерче съм записал само думите от разказа на писателя за срещата му с Николай Островски след прочита на ръкописа:

— Седяхме един до друг. Той беше блед, с изострени скули. Докато търсех най-точните думи за начало на нашия разговор, Островски започна: „Говори честно. Какво мислиш за книгата ми: победа или поражение? Ако е победа, говори за слабостите!“ Не ме виждаше, ала през цялото време стискаше ръката ми — като че ли искаше от нея да разбере истинския, незабулен от учтивостта на думите отговор… А нямаше какво да се забулва — имаше победа. Имаше чудесна, ярка книга, имаше изградени силни характери на герои, които съвсем естествено станаха любимци на не едно поколение.

В тефтерчето съм подчертал думите: „Ако е победа, говори за слабостите!“ Какво още бих могъл да кажа?

1966 г.

Пръсна светлина и се отрони…

Няколко дни преди Цанко Христов да си отиде от тоя свят, го посетих в болницата. Часът бе определил той. Влязох в болничната стая, приседнах до леглото и му подадох новоизлязлата книжка на алманах „Околчица“. Той я погали с костеливата си ръка, отпусна глава на възглавето и заспа. Зачаках. На съседното легло лежеше опериран, но жизнен човек. Той заговори, че „съквартирантът“ му не се храни и е отпаднал. Мъчех се да го слушам учтиво, а мисълта ми тръгна по други пътеки, назад в годините на ранното ни запознанство с Цанко Христов, в неговите поетически търсения, мъки и радости.

Той дойде във Враца и в поезията от сгушеното в тишина селце Царевец. Беше завършил Педагогически институт и преминал романтичната и вглъбена школа на селския библиотекар.

В редакцията на окръжния вестник „Отечествен зов“ приеха не само литературен сътрудник, но и една надежда. Каква беше и какво крепеше тази надежда? Цанко Христов имаше чист и любопитен поглед към света, а кръвта му може би пренасяше закодираните знаци и тревоги на някогашните граматици от Староселската школа. Тази школа беше изтляла във времето, останали бяха само рисунките и надписите в Староселската пещера и в старата църква на Царевец.

В тетрадките, които носеше Цанко Христов, изписани със стихотворения, имаше такова четиристишие:

Светът все още търси себе си и във един уречен миг с една черта от мен, най-дребната, би имал по-завършен лик.
(„Предречени са дни, събития…“)

Той бързаше да намери тази черта, скромната, която да даде по-завършения лик на света. И се втурваше в най-земните дела, в обикновената проза на живота. Във вглъбените и уморени зад очилата очи се наслагваше и утаяваше, пречистваше се красотата на земята от Дунав до Балкана. И сред цифрите и имената в оръфания бележник грейваше пречистен стих, или светла метафора, или вик, или тихо стенание на душата. Но Цанко Христов беше млад, изпълнен с надежди и вяра, стенанието много рядко навестяваше белия лист, а честите гости бяха вярата, понякога прекаления оптимизъм, търсенето на истината за този свят, който все още не правеше човека високонравствен, все още не го отърваваше от всичко зло в душата му.

Архимед, усмихни се, мечтателю! Вихрите няма да ни завеят. Към пролетта ще обърнем земята, като стоим здраво на нея.

Той беше честен човек и поет. Вярваше безпределно, понякога безкритично, самобичуваше се заради прокраднали се в душата му съмнения.

Павел Матев пръв откри и представи младия поет. Малко по-късно издателство „Български писател“ пусна от печат първата му стихосбирка „Сламено слънце“ (1968 г.). Обещаваща, многообещаваща бе първата книжка на Цанко Христов. И той упорито продължаваше да търси онази черта, скромната, с която светът би имал по-завършен лик. Появиха се книгите му „Не дойдох като чужденец“ (1969 г.), „Сладкодумен дъжд“ и „Жарава от звезди“.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)