Ранни дългове ((книга първа))

Виждам я „разгорещена“ на редовните й репетиции и пак се радвам на изкуството й с няколко словесни образа да подскаже с изключителна точност музикалното настроение, да създаде атмосфера на творческа прецизност; виждам я още с грубоват и неотстъпчив език да чука по врати и кабинети и да осигурява зали за репетиции, средства, квартири; виждам я в Клуба на дейците на културата, заобиколена от нейни колеги и възпитаници; на остроумни и закачливи вечери с Иван Кондов и Цвятко Йорданов; виждам я да носи чашка кафе в чантата си, за да й гледам ще се сбъдне ли това, което я вълнува. В един период на щастливи утра и тъжни вечери ми носеше да чета току-що написаните стихотворения, които дооформяха образа на една богата и чувствителна душа. Вървяхме с нея в прохладните врачански вечери, а тя все намираше с кого да се бори и кой да защитава. В гарсониерата й срещу болницата винаги я очакваше пианото и новите партитури. И грижите за дома, за децата… После се натовари със строителни неволи, за да има сега чудесен артистичен дом във врачанските лозя.

Много трудности, ежедневни болежки, човешки самотни вечери, и непремислени от другари и колеги боричкания понесе, ала не съм я видял омърлушена, не съм видял сълзи в очите й. Виждал съм я разпалена, бореща се, или готвеща се за борба. Но всичкото това е отнемало само малка частичка от периферните й сили. Главните усилия тя непрестанно влагаше в своите творчески търсения и великолепни артистични осъществявания.

Шейсетте години я свариха бодра и силна, зрял майстор с много жизнени и творчески запаси. Тя не е само първата жена диригент, първата народна артистка в своята област, не е само човек с достойно извървян творчески път. Тя е още и бъдеще, защото неприкосновеният й запас на творец е богат, защото избистреният й музикален поглед е ярък, защото музикалното й чувство е съвременно. А душата й — млада.