Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Спряха пред портите на военноморската база в Оушиана и разговорът им прекъсна, тъй като Хелън трябваше да покаже военната си книжка.
— Виж какво, съжалявам, че не можеш да си спомниш — каза тя, подкарвайки колата към медицинския център. — Но дори да успея да забравя, за мен нищо не се променя. Харесвам живота си такъв, какъвто е. Не искам да се връщам назад с надеждата, че този път ще е различно.
Той осъзна, че й е бил необходим голям кураж, за да изрече тези думи, вероятно затова ги беше изрекла толкова бързо. Същевременно отчаянието сякаш пулсираше в него заедно с болката в дясното му слепоочие.
Защо тя толкова упорито държеше на своята независимост? По дяволите, ако му дадеше втори шанс, нямаше да й стане нищо. Той я гледаше втренчено, чудейки се как да събори бариерата, която тя бе спуснала между тях.
Именно твърдата линия на долната й устна му даде отговора. Спомни си за сватбената снимка, на която двамата се целуваха, и изведнъж го завладя непреодолимо желание да смекчи тази долна устна, да я отдели от горната и да обсеби сладката кухина между тях. Осени го мигновеното прозрение, че тя се страхува да го докосне — не защото смята, че той ще я нарани, а просто защото можеше да се предаде и да отстъпи пред желанията му.
Това беше последната му възможност.
Хелън току-що бе спряла ягуара на мястото за паркиране пред сградата на психиатрията, свали очилата си и ги пъхна под козирката. Гейб не й даде възможност да извади ключа от стартера. Извъртя се на седалката и протегна ръка към нея, като обхвана с длан едната страна на лицето й. Очите й разтревожено блеснаха.
— Смятам да те целуна — предупреди я той. — Може би не аз съм този, който трябва да си спомни. Може би това си ти.
После бързо се наведе напред, привлече я към себе си и силно я целуна.
Тя ахна от изненада или от възмущение, Гейб не знаеше кое от двете. Беше така омаян от мекотата на розовите й устни, че вече не можеше да спре. Нейният аромат на диви цветя и на жена го изпълни цял и той усети, че потъва в нея. Господи, на вкус беше още по-хубава, отколкото на вид! Езикът му се плъзна още по-навътре. Ръцете му се заровиха в копринената мекота на косата й, плъзнаха се по кадифената й кожа. Мили боже, а на пипане беше още по-добра, отколкото на вид!
Хелън се опита да запази самообладание. „Не се предавай веднага!“ Но целувката завладя сетивата й, помете я подобно мощен водопад, мигновено потапяйки я и увличайки я по течението. Много, много отдавна Гейб не беше изпробвал своята магия върху нея. Тя копнееше да усети вкуса на устните му, тялото му, всеотдайната му страст. Желанието, което толкова усилено се бе опитвала да овладее, сякаш избухна. Обви врата му с ръка, привлече го към себе си, гърдите й жадуваха за неговото докосване, докато съзнанието й настоятелно подсказваше да се отдръпне.
Без да прекъсва целувката, Гейб успя да напипа лоста, с който се наместваше седалката й. Седалката се плъзна назад. За нейно удоволствие той прехвърли крак от другата страна на седалката и се намести върху нея, като прекрасното му твърдо тяло се притисна в нейното, а облеченото му в дънки бедро се вмъкна между нейните.
— Толкова си сладка — промълви Гейб, впивайки устни в устните й.
Хелън безпомощно простена, стараейки се да не затваря очи. Усети как дланта му опипва гърдите й и прониква под блузата й. Когато пропълзя по-нагоре, тялото й се изви от желание, сърцето й заби силно в очакване дланта му да притисне гръдта й.
Това е лудост, помисли си Хелън. Не можем да правим секс на предната седалка на ягуара посред бял ден. Но тогава ръката му обхвана едната й гърда и от топлината й тази мисъл отлетя. Той погали с палец издутото зърно и в тялото й избухна насладата. Тя потръпна, искайки още. Изминалата година на самота не се бе отразила положително върху сдържаността й.
Алармата на автомобил внезапно зави и раздра непрогледния воал на страстта им. Гейб вдигна глава и очите му се проясниха, когато осъзна къде се намират. Изпълнен със съжаление, той се оттегли на седалката си.
Хелън се бореше да овладее разочарованието си. Подъл номер, мислеше си тя, оправяйки измачканата си блуза.
— Трябва да вървя — каза Гейб и погледна дигиталния часовник в колата. Без да продума повече, той отвори вратата и изчезна.
Хелън седеше замаяна от докосването му. „Копеле“, помисли си тя, преживявайки отново всяка секунда от целувката. За по-малко от десет секунди той я бе накарал да обезумее от желание. Знаеше, че е опасен за нейното душевно равновесие, но просто не бе имала представа точно колко опасен.