Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Газените лампи се срещаха все по-рядко и по-рядко и Никола се зачуди дали ще карат все по тази улица, докато стигнат до Крайречен.
Той беше един от най-старите квартали на града, представлявал някога банкерско седалище, но сега бе прочут като свърталище на крадците. Октав не би могъл да си намери по-добро място за конспиративна квартира, помисли Никола и се усмихна. Дори и Префектурата не обичаше много-много да слиза тук.
Сградите бяха високи и тесни, на по четири и пет етажа с островърхи мансарди. Входовете на дворовете бяха скрити от мрака, но Никола знаеше, че повечето са непроходими от боклуци и мръсотия. Уличните лампи, високи стълбове от ковано желязо, бяха изчезнали вкупом, заменени от маслени лампи и фенери, най-вече над входовете на евтините театри, пивници и кабарета. Край осветените фасади на тези заведения се събираха тълпи, смеещи се, подвикващи на приятели, оформящи приятелски на пръв поглед групички, в които обаче внезапно избухваха юмручни свади. Имаше и по-нормални места, кафенета, работилници за щавене на кожи, бояджийници, но нощем мястото изглеждаше точно като бърлога на порока.
Кочияшът взе острия завой твърде рязко и Никола изгуби платформата под себе си, и размаха опасно крака преди отново да успее да се намести. Кочияшът със сигурност е усетил, помисли си, отмахвайки косата от очите си с рязко движение на главата. Ресорите на каретата не бяха толкова добри, че да прикрият тази внезапна промяна в баланса на возилото. Може да не е чак толкова наблюдателен.
Но един от зяпачите на ъгъла се заклатушка с намерението да пресече улицата и услужливо подвикна:
— Ей, ти, с каретата! Намали малко, ще си изръсиш коняря.
О, по дяволите, Никола притвори очи. Не го чу. Каретата под него подскочи и внезапно набра скорост, спускайки се опасно по тъмната улица. Не, много добре го чу, помисли със съжаление.
Каретата изви рязко вдясно, а след това вляво. Никола се вкопчи здраво, благодарен, че ръкавиците предпазват лепнещите му от пот длани. Залисан да се държи здраво за препускащото возило, той не забеляза следващия завой, докато кочияшът не го взе с обезпокоителна скорост.
Стъпалата му се подхлъзнаха и той се удари в гърба на каретата. Усети как краката му се удрят в лявото колело и отчаяно се заиздърпва нагоре преди да ги е заплел в спиците. Едва бе възстановил опората си, когато кочияшът отново навлезе бясно в друг завой.
Трябваше да слезе от проклетото нещо. Никола се издаде опасно настрани, като се опитваше да види накъде са се отправили. Видя редиците от сгради, които свършваха внезапно малко по-нататък и моментално разпозна улицата. Намираха се отново в Крайречен и се готвеха да прекосят реката.
Сградите отзад се отдалечиха и студеният въздух го облъхна, когато отново излязоха на открито. През тъмната бездна на реката се виждаха светлините на отсрещния бряг, доковете и складовете на пристанището. Каретата навлезе в една стръмна улица и в мъждивата светлина на лампите изникна началото на мост.
Никола се стегна. Каретата се спусна по склона със скърцане на пружини и дървения и той скочи в мрака. Въздухът му излезе, когато се удари в земята и се приземи в обраслата с трева канавка, вместо на каменния паваж, по-скоро на късмет, отколкото целенасочено. Изтъркаля се задъхан по вонящата повърхност.
Надигна се и тръсна глава, за да проясни сетивата си. Каретата беше спряла горе по средата на моста, конете трепереха от изтощение и по страните им се стичаше пот в хладния въздух. Кочияшът тъкмо слизаше от капрата, когато страничната врата се отвори.
С привикнали на светлината на фенерите очи, Никола сега бе почти сляп в непрогледния мрак край реката. Той заслиза надолу към брега, докато не почувства под ръцете си буци пръст. Тук, където почвата беше ерозирала, трябваше да има свличане, макар да не виждаше нищо освен лунната светлина по водната повърхност отдолу. Кочияшът бе откачил една от лампите на каретата и всеки момент щеше да се озове тук.