Магията на страстта

Тя смръщи челце.

— Гувернантката ми сега пише писма, а пък аз исках да видя бала. — Тя се приближи и го хвана с умоляващ израз за ръката. — Нали няма да кажеш на мама? — попита го доверчиво.

Голяма майсторка е в изкуството да убеждава, реши Робърт. Всеки човек с душа може само да отстъпи.

— Не е честно, че не можеш да присъстваш, нали? Има толкова неща за гледане, а ти трябва да си в леглото.

— О! — каза тя и умоляващият израз отстъпи на нещо друго. — Ти го разбираш?

— Напълно — каза той и й стисна ръката. — С най-голямо удоволствие бих те взел със себе си и бих ти показал всичко долу, но тогава майка ти би ни се разсърдила ужасно и на двамата.

— Толкова е хубаво — каза Сара и погледна с копнеж към светлините долу. — И така красиво звучи. — Музиката долиташе чак до стълбата горе. — Толкова ми се искаше да можех поне веднъж да танцувам. Аз мога да танцувам валс — заяви тя. — Мама ме научи.

Робърт лесно можеше да си представи, че Ана го е направила. Добре помнеше часовете по танц, който й беше дал и колко много им се беше наслаждавала.

— В такъв случай бихме могли, ти и аз, да си вземем тук мъничко от бала.

Той й се поклони в тъмното.

— Госпожице Хънингтън, ще ме удостоите ли с честта за този танц?

Тя остави, без да се колебае куклата си на пода, вдигна крайчеца на нощничката си и направи елегантен реверанс.

— С удоволствие, лорд Манинг. Но дали няма да ни видят? — Тя посочи залата под тях.

— Не е изключено — каза замислено той, после вдигна куклата и хвана ръката на Сара. — Ела, ще се качим по-нависоко — каза той и я заведе един етаж по-горе, където гореше само една слаба лампа. Той сложи Маргарет на една масичка до стената и протегна ръце. — Е, госпожице Хънингтън, ако позволите.

Тя сложи засмяно ръката си в неговата, а другата на ревера на фрака му.

Тук горе музиката беше по-тиха, но Робърт затананика мелодията и завъртя малката си партньорка в кръг. Веднага разбра, че е казала истината. Наистина танцуваше валс и то много добре.

— Госпожице Хънингтън, вие танцувате прекрасно — заяви той, а тя се разсмя.

— Благодаря, лорд Манинг, вие също сте много добър.

Тя беше най-красивото дете, което някога беше виждал и толкова приличаше на Ана, че можеше само да гадае колко ли сърца ще разбие, когато стане зряла жена. Нощницата се въртеше около краката й, обути в пантофки, а дългата й руса коса, вързана с панделка на тила, проблясваше на светлината на лампата като златна коприна.

— Мама държи твой портрет в писалището си — издаде изведнъж Сара, след като бяха танцували една минута. — Малка рисунка от времето, когато сте били сгодени.

Робърт за малко да пусне ръката на детето, толкова неочаквани бяха думите му.

— Наистина ли? — изрече най-сетне. — Мисля, че зная кой портрет имаш предвид.

— Ти си й го дал, когато е приела предложението ти за женитба — кимна Сара. И тя е поръчала да я нарисуват за теб, но нейният портрет не е станал готов. Тя, разбира се, никога не ми е казвала, че сте били сгодени. Аз сама го открих.