Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Рожбенце, това е от Стария завет… Еклисиаст. Наистина е нещо много мъдро. Ако искаш, ще ти дам Библията, да го прочетеш. И какво друго ти каза тази жена?
— Аз пък си мислех, че тя говори от себе си… Сега си припомням дума по дума приказките й. Казах й, че се страхувам за сестра си. А тя ми отвърна, че връзката ни е много силна и може би само аз ще мога да й помогна. Но когато му дойде времето. И още говори за това, че човек трябва да има другар до себе си. Но накрая това за тройното въже не го разбрах… Кой е третият?
— За какво въже? Не се сещам… — Гергана стана и отиде до библиотеката, откъдето взе Библията. Отвори на Еклисиаст и доста бързо намери мястото. — „И ако някой надвие на един, който е самичък, двама ще му се опрат; и тройното въже не се къса скоро.“ Знаеш ли, миличка, ако го свържем с това, което е по-горе: „И ако легнат двама, заедно ще се стоплят; а един как ще се стопли самичък?“, то според мен става дума за този свещен съюз, който сключват един мъж и една жена, за да създадат трети, този, който е смисълът на тяхната връзка. Може би тройното въже е символ на този съюз, знам ли… Не съм се замисляла досега, но ми изглежда логично да става въпрос за плода на едно такова обединяване на две души.
И Гергана подаде Библията на дъщеря си.
— Да, дай да го видя, не разбирам, какво общо има това с Мария… — Магдалена се зачете, забравила, че беше поканила Юли да излязат. Подскочи, като чу звънеца.
— Мама, съвсем забравих! Със съседа Юли ще поизлезем малко, нали не възразяваш? Това е той! А, забравих и за Виктор да ти разкажа! Нещо много странно и смешно, ама като се върна!
— С Юли? — Гергана се постара да не показва безпокойството си от факта, че дъщеря й пак ще излиза. След дългата раздяла й се искаше децата й да са повече край нея, но ги разбираше. Младите имаха нужда от своята свобода, от компании… — Хубаво, излезте, поне него добре го познаваме.
— Моля те, кажи му да почака! Аз ей-сега ще бъда готова! — и Магдалена изхвръкна от стаята.
Гергана отвори вратата. На прага стоеше Юли със смутена усмивка.
— Здравейте, госпожо Владова! С Магдалена се разбрахме да излезем някъде наблизо. Надявам се, не възразявате?
— Не, разбира се. Само ще ви помоля да я пазите…
— Имайте ми доверие!
— Заповядай, Юли, влез, докато Маги се приготви. Нещо се заприказвахме с нея… Как си ти? — Гергана посочи с ръка към хола и Юли се отправи натам. Знаеше пътя, тъй като апартаментите имаха еднакво разпределение. Магдалена в това време бързо се шмугна в стаята си, където буквално за две минути се облече, пооправи си лицето с малко туш по миглите, сложи леко червило и беше готова.
— Къде ще ходим? — тя застана на прага като олицетворение на младостта и красотата. Все още организмът й беше толкова силен, че нито тревогите, нито безсънието можеха да засенчат пленителната й хубост.
Студеното зимно слънце висеше вече съвсем ниско над върховете на дърветата. В града снежната покривка много бързо се бе превърнала в мръсна, парцалива дрипа, застилаща улици и тротоари, но в парка всичко бе пременено във все още чисти и блестящи дрехи. Час преди залеза ярката светлина рисуваше причудливи сини сенки по земята, запалваше милиарди разноцветни искрици по преспите и ваеше от контурите на заснежените дървета чудновати фигури.
Магията на зимния парк ги плени и те навлязоха в него като в храм. Магдалена пожела да слязат пеша до центъра. Имаше идея да се отбият и в „Св. Александър Невски“, след което да седнат на топло в някое заведение. Тръгнаха по една странична алея, където все още слабо утъпканият сняг хрустеше под краката им. Тук бе тихо и безлюдно. Тя хвърли поглед назад.
— Не се страхувай, нали съм с теб — успокои я Юли.
— Не, не се страхувам. Но след това, което ми се случи днес, нервите ми са опънати.
— Какво е станало? Ако е удобно да попитам, разбира се.
— Май се изпречих на пътя на убиеца…
— Как?! Кога?
— В болницата. Бях излязла в коридора да запаля цигара, видях някой да влиза в бокса на Мария, върнах се и…
— Той направи ли ти нещо? — Юли тревожно се взираше в нея. — Видя ли го добре?
— Там е работата, че от него нищо не се виждаше, беше с маска. Видя ми се висок… Мина край мен и избяга. Не успях дори да се уплаша.
— Маска? Като по филмите?
— Не, превръзка за носа и устата, каквато носят лекарите при епидемия.