Знакът на еднорога [bg]

Напрегнах всичките си сили, успях да плъзна краката си над ръба на леглото и да ги поставя на земята. Свих се отново на две и седнах. Положението не беше никак розово.

Докато временно се чувствах в безопасност от по-нататъшни нападения, все пак съзнавах, че точно в този момент имам нужда от нещо повече от безопасност. Трябваше ми помощ, не бях в състояние да си помогна сам. Не бях сигурен колко дълго бих могъл да остана в съзнание. Следователно, трябваше да сляза долу и да се измъкна навън. Телефонът нямаше да има сигнал, а най-близката къща беше на доста голямо разстояние. Трябваше поне да успея да се смъкна долу до пътя. Спомних си със сарказъм, че една от причините да се установя тук, бе фактът, че шосето не е оживено. Обичам уединението, е, поне в определени моменти.

С дясната ръка придърпах към себе си най-близката възглавница и я измъкнах от калъфката й. Обърнах калъфката наопаки, опитах да я сгъна, отказах се, смачках я на топка, пъхнах я под ризата си и я притиснах към раната. Останах да си седя така, като просто притисках калъфката към мястото. Всичко това ми бе коствало върховно усилие и открих, че е твърде болезнено да си поемам прекалено дълбоко въздух.

След известно време придърпах и втората възглавница към себе си, сложих я върху коленете си и я оставих да се изхлузи от калъфката. Тази калъфка ми трябваше, за да махам на преминаващите шофьори, тъй като дрехите ми, както обикновено, бяха тъмни. Ала още преди да успея да я издърпам през колана си, ме порази поведението на самата възглавница. Тя все още не беше паднала на пода. Бях я освободил от калъфката й, нищо не я придържаше и тя наистина падаше. Но падаше доста бавно, спускаше се надолу с призрачна плавност.

Спомних си за падането на ключа, когато го изпуснах пред стаята си. Спомних си за неочакваната бързина, с която се изкачихме по стълбите заедно с Рандъм. Спомних си и за думите на Файона, и за Рубина на справедливостта, който все още висеше на врата ми и сега туптеше в такт с пулсирането на раната ми. Вероятно той бе спасил живота ми, поне засега. Да, сигурно точно така бе станало, в случай че теориите на Файона бяха верни. Той по всяка вероятност ми бе дал няколко мига повече, отколкото иначе биха ми се полагали, когато нападателят е нанесъл удара си, позволявайки ми да се извърна и да извъртя ръка. Може би дори по някакъв начин, той бе и причината за внезапното ми прехвърляне тук. Но друг път щях да мисля върху тези неща, ако разбира се успеех да продължа пълноценните си взаимоотношения с бъдещето. Сега трябваше да се освободя от Рубина — в случай че страховете на Файона по отношение на него също се окажеха верни — и да се пораздвижа.