Знакът на еднорога [bg]

Мислите ми се върнаха към Ерик и онзи ден, когато той лежеше и умираше върху склона на Колвир, а битката вършееше около него. Припомних си първия миг, в който го видях — бледото лице, затрудненото дишане, кръвта по гърдите му… А Рубина на справедливостта, увиснал на верижката си, пулсираше като сърце сред влажните гънки на дрехата му. Никога — нито преди, нито после — не го бях виждал да прави това. Постепенно пулсирането взе да отслабва, а когато Ерик умря и скръстих ръцете му върху камъка, феноменът се прекрати.

— Какво ти е известно за начина му на действие? — попитах Файона.

Тя поклати глава.

— Дуоркин смяташе това за държавна тайна. Знам за очевидното — контрола над природните стихии — и от някои забележки на татко съм останала с впечатление, че Рубина изостря или усилва възприятията. Дуоркин го споменаваше предимно като убедителен пример за това, как Лабиринта присъства във всичко, което ни дава сила — дори Фигурите съдържат Лабиринта, ако се вгледаш по-внимателно и достатъчно дълго — и го сочеше като илюстрация на принципа за съхранение: всяко наше необикновено умение си има цена. Колкото по-големи възможности дава то, толкова повече трябва да се вложи в него. Картите са направо дреболия, но дори и след тяхното ползване, човек усеща лека умора. Пътуването през Сенките, при което упражняваме заложения в нас образ на Лабиринта, е още по-изтощително. Минаването през самия Лабиринт е огромно изстискване на енергия. А в Рубина, казваше той, същият принцип е заложен в дори още по-силна степен и онзи, който го използва, плаща за това най-скъпо.

Ако тези неща бяха верни, те разкриваха нова черта в характера на моя покоен и най-малко обичан брат. В случай, че той е знаел за този феномен и въпреки това е носил и използвал Рубина така дълго, за да защити Амбър, то Ерик трябва да е бил направо герой. Ала, погледнато в тази светлина, фактът, че ми го бе дал без никакви предупреждения, се превръщаше в негов опит за сетен път да ми отмъсти, дори на смъртното си легло. Но той ми каза, че ме изключва от проклятието си, за да се стовари то с пълна сила върху нашите врагове. Разбира се, това означаваше само, че ги мрази малко повече, отколкото мен и гледа стратегически да използва последния остатък от енергията си за доброто на Амбър. Тогава се сетих, че бележките на Дуоркин, които бях намерил в посоченото ми от Ерик скривалище, бяха непълни. Възможно ли бе той сам да ги е разделил и умишлено да е унищожил онази част, в която се предупреждава за опасността, с цел да навреди на приемника си? Не ми звучеше много правдоподобно, тъй като Ерик нямаше откъде да знае, че точно тогава ще се появя, нито че изходът от битката ще бъде точно такъв, нито че точно аз ще бъда неговият приемник. Това спокойно можеше да е някой от неговите любимци, които през цялото време му помагаха и той естествено не е искал да му оставя скрити капани. Не. Както аз виждах нещата, или Ерик не е подозирал за тези свойства на камъка, тъй като е разполагал само с частичните инструкции за употребата му, или някой се е добрал до бележките на Дуоркин преди мен и е унищожил част от материала, за да постави живота ми в опасност. И това пак можеше да е ръката на истинския враг.