Знакът на еднорога [bg]

Започнах да махам, когато доближи наклона. Фаровете ме осветиха и бе изключено шофьорът да не ме е видял. Но въпреки това ме подминаха — мъж в лимузина последен модел и жена на седалката до него. Жената се извърна и ме погледна, но шофьорът дори и не намали.

Няколко минути по-късно се зададе друга кола, малко по-стара, караше я жена, не се виждаха други пътници. В интерес на истината тя намали, но само за секунда. Сигурно не й бе харесало как изглеждам. Натисна здраво газта и само след миг вече бе изчезнала.

Облегнах се назад и се отпуснах. Не вървеше един принц на Амбър да разчита на братското отношение на хората и да осъжда чуждия морал. Или поне не насериозно, а ме болеше прекалено много, за да се смея точно сега.

Бях безсилен, без възможност да се концентрирам и неспособен да се движа — властта ми над Сенките бе напълно безполезна. Иначе, реших аз, първо бих я използвал, за да се озова някъде на топло… Зачудих се, дали бих могъл да се върна обратно горе на хълма, до купа с тор. Не ми бе хрумнало да се опитам да използвам Рубина, за да променя времето. Но, по всяка вероятност, за това също бях прекалено слаб. Може би подобно усилие направо щеше да ме убило. Въпреки че…

Разтърсих глава. Бях започнал да се унасям, почти бях заспал. Трябваше да остана буден. Това друга кола ли беше? Може би. Опитах се да вдигна калъфката, но я изпуснах. Когато се наведох напред, за да я взема, наложи се да остана известно време, подпрял глава върху коленете си. Дирдри… Бих могъл да извикам моята скъпа сестра. Ако някой бе готов да ми помогне, то това беше Дирдри. Ще извадя нейната Фигура и ще я повикам. Само след миг. Ех, да не ми беше сестра… Трябваше да се отпусна. Може и да съм негодник, но не съм глупак. Може би понякога, когато се отпусна, дори съжалявам. За някои неща. Само ако бе малко по-топло… Но не беше чак толкова зле, превит така… Това кола ли беше? Исках да вдигна глава, но открих, че не мога да го направя. Реших, че това не е от кой знае какво значение, така и така щяха да ме видят.