![Знакът на еднорога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/3/znakt-na-ednoroga-bg-download.jpg)
Знакът на еднорога [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на еднорога [bg]». Краткое содержание книги:
— А не знаеш ли някакво средство за защита? — попитах.
— Не — отвърна Файона. — Мога да ти дам само две насоки, дано са ти от полза. Първото е, че не си спомням татко някога да е носил Рубина за по-дълго време. Второто, което съм извлякла от някои неща, казани от него, като се започне с един коментар в смисъл, че „когато хората се превърнат в статуи, значи или си, където не трябва, или си в беда“. Дълго време го тормозих да ми обясни какво е имал предвид с това и накрая останах с впечатлението, че първият признак за прекалено дългото носене на камъка е някакъв вид изопачаване на усещането ти за време. Явно Рубина ускорява метаболизма — всичко — и в резултат започва да ти се струва, че светът около теб се движи по-бавно. Което може да се окаже много опасно. Горе-долу това е цялата ми информация и признавам, че голяма част от нея е просто догадки. Преди колко време си сложи Рубина?
— Преди доста — отвърнах аз, като мислено отбелязах пулса си и се огледах да видя дали нещо ми изглежда забавено.
Не можех да реша със сигурност, макар че, разбира се, не бях в най-добрата си форма. Ала досега приемах това изцяло за дело на Жерар. Нямах намерение да сваля камъка, обаче, само защото някой от семейството е предложил да го направя, дори това да беше умната Файона в един от моментите, когато изглеждаше по-приятелски настроена. Дали се дължеше на опак нрав, на инат… Не, беше израз на независимост. И на дълбоко вътрешно недоверие. Така и така го носех само от няколко часа. Щях да изчакам.
— Е, ти показа, че знаеш как да го използваш — завърши тя. — Исках само да те посъветвам да не се излагаш прекалено дълго на действието му, докато не си го опознал достатъчно.
— Благодаря ти, Фай. Скоро ще го сваля и оценявам предупреждението ти. Между другото, какво стана с Дуоркин?
Тя се почука по челото.
— Накрая разумът му не издържа, горкия човек. Надявам се, че татко му е намерил някое надеждно и спокойно местенце сред Сенките.
— Разбирам какво имаш предвид. Дано да е така. Бедният.
Джулиан се изправи и приключи разговора си с Луела. Той се протегна, кимна й и тръгна към нас.
— Коруин, имаш ли още някакви въпроси към нас?
— Засега, не.
Той се усмихна.
— А да искаш нещо да ни кажеш?
— В момента, не.
— Още някакви експерименти, гатанки, главоблъсканици?
— Не.
— Добре. Тогава си лягам. Лека нощ.
— Лека.
Той се поклони пред Файона, махна на Бенедикт и Рандъм, кимна към Флора и Дирдри, докато минаваше покрай тях на път към вратата. Прекрачи прага, обърна се, каза:
— А сега всички можете да говорите за мен — и излезе.
— Добре — възкликна Файона. — Хайде. Аз мисля, че е той.
— Защо? — попитах аз.
— Ще изброя всички. Може да не съм обективна, но се доверявам на интуицията си. Бенедикт, според мен, е извън всяко подозрение. Ако той желаеше трона, досега щеше да го има — с преки, военни действия. При цялото време, с което е разполагал, той можеше да проведе успешна атака дори срещу татко. Бенедикт е способен да победи и всички знаем това. Ти, от друга страна, направи няколко такива гафа, каквито не би допуснал, ако беше в пълно владение на способностите си. Затова вярвам в твоята история за амнезията и всичко останало. Никой не включва в своята стратегия собственото си ослепяване. Жерар е на път да докаже невинността си. Склонна съм да мисля, че той е там, горе най-вече по тази причина, а не толкова от желание да защити Бранд. Във всеки случай, скоро ще знаем със сигурност… или ще възникнат някои нови подозрения. Рандъм е бил под много строго наблюдение през последните години и просто не е имал възможност да сътвори всичко случило се. Така че той отпада. От нас, по-деликатните, Флора не е достатъчно умна, на Дирдри й липсва смелост, Луела няма мотиви, тъй като навсякъде другаде е по-щастлива, отколкото тук, а аз, разбира се, нямам друга вина, освен злонамереност. Значи, остава Джулиан. Способен ли е да го направи? Да. Иска ли трона? Естествено. Разполагал ли е с времето и възможностите? Пак, да. Той е твоят човек.
— А дали би убил Кейн? — попитах аз. — Двамата бяха приятели.