Знакът на еднорога [bg]

Тя мило ми се усмихна.

— Никога не казвай на някоя жена, че се е променила, Коруин. Освен към по-добро. Някога знаеше и това. Възможно ли е да си някоя от сенките на Коруин, изпратена тук да страда и да ни заблуждава? А истинският Коруин да ни наблюдава отнякъде и да ни се смее?

— Аз съм тук и не ми е до смях — отговорих.

Файона се разсмя.

— Да, това трябва да е! Току-що реших, че ти не си ти. Внимание, всички! — извика тя и скочи на крака. — Току-що забелязах, че това всъщност не е Коруин! Трябва да е някоя от неговите сенки! Той току-що заяви, че вярва в приятелството, достойнството, благородството на духа и всички подобни глупости, за които пише в романите! Явно е, че съм права.

Останалите мълчаливо я зяпаха. Тя отново се разсмя, след което рязко седна.

Чух Флора да измърморва „Пияна е“ и да подновява разговора си с Дирдри. Рандъм каза „Нека е сянка тогава“ и продължи спора си с Бенедикт и Луела.

— Е, убеди ли се? — попита Файона.

— В какво?

— Че си нереален — обясни тя и ме потупа по коляното. — Каквато съм и аз, сега като се замисля. Днес беше лош ден, Коруин.

— Зная. И аз се чувствам ужасно. Мислех, че ми е дошла толкова добра идея как да измъкнем Бранд. И тя наистина свърши работа. Само че каква му беше ползата?

— Не пренебрегвай зрънцата добродетел, които си придобил — каза тя. — Ти не си виновен, че така се обърнаха нещата.

— Благодаря.

— Май идеята на Джулиан беше добра. Мисля, че няма да остана будна още дълго.

Изправих се заедно с нея и я изпратих до вратата.

— Добре съм — спря ме Файона. — Наистина.

— Сигурна ли си? — Тя рязко кимна. — Ще се видим тогава на сутринта.

— Надявам се. А сега можете да говорите за мен.

Файона намигна и излезе.

Обърнах се и видях да приближават Бенедикт и Луела.

— Лягате ли си?

Бенедикт кимна.

— Няма да е зле — каза Луела и ме целуна по бузата.

— Това пък защо?

— Заради няколко неща — отвърна тя. — Лека нощ.

— Лека нощ.

Рандъм се бе навел пред камината и разравяше огъня. Дирдри се обърна към него:

— Недей слага повече дърва само заради нас. И двете с Флора си лягаме.

— Добре. — Той остави ръжена и се изправи. — Приятни сънища — извика след тях.

Дирдри ми се усмихна сънливо, а Флора — нервно. Добавих моето „лека нощ“ и ги изпратих до вратата.

— Научи ли нещо ново и полезно? — попита Рандъм.

Вдигнах рамене.

— А ти?

— Мнения, предположения. Никакви нови факти — отвърна той. — Опитвахме се да решим кой е следващият в списъка.

— И…?

— Бенедикт смята, че е въпрос на ези или тура. Ти или той. При положение, че ти не стоиш зад всичко, разбира се. Той мисли, че и приятелят ти Ганелон трябва да внимава.

— Ганелон… да, вярно. Трябваше аз да се сетя. Може да е прав и за равните ни шансове. При това не е изключено везните да натежат към него, защото е известно, че аз съм нащрек след провала на фалшификацията им.