Знакът на еднорога [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на еднорога [bg]». Краткое содержание книги:
— Успяхте ли да видите човека?
Поклатих глава.
— Беше тъмно.
— А откраднал ли ви е нещо?
— Не знам.
— Имахте ли портфейл?
Реших, че е по-добре да кажа „да“ на този въпрос.
— Е, нямахте портфейл, когато постъпихте тук, така че сигурно той го е взел.
— Сигурно — съгласих се.
— Помните ли ме изобщо?
— Не бих казал. Трябва ли?
— Когато ви докараха, ми се сторихте смътно познат отнякъде. Първоначално това беше всичко…
— И…? — попитах аз.
— Какви са тези дрехи, с които бяхте облечен? Приличаха на нещо като униформа.
— Последен вик на модата там тия дни. Казахте, че ме познавате отнякъде?
— Да — отговори ми той. — Къде се намира това „там“, между другото? Откъде идвате? Къде сте били?
— Пътувам много — отвърнах. — Канехте се да ми кажете нещо преди малко.
— Да. Ние сме малка клиника и преди известно време един бързорек търговски представител убеди шефовете да инвестират в компютъризирането на медицинската картотечна система. Ако областта се бе разраснала и ние бяхме разширили много практиката си, можеше и да си струва парите. Обаче нито едното, нито другото се случи, а това е доста скъпа техника. Така дори се поощриха проявите на известна доза мързел от страна на административното обслужване. Старите архиви не се прочистват така, както се правеше преди, дори и за бърза помощ. Има място за много непотребна информация. Така че, когато господин Рот ми каза името ви, аз направих рутинната проверка, открих нещо и тогава осъзнах, защо ми изглеждате толкова познат. Онази нощ също бях на работа в залата за спешна помощ — беше преди около седем години, а вие бяхте претърпели автомобилна злополука. Спомних си, че се потрудих доста върху вас — мислех, че няма да оживеете. Тогава, обаче, ме изненадахте и още продължавате да го правите. Не мога да открия дори белезите, които поне би трябвало да са останали. Много добре сте се възстановили.
— Благодаря. Бих казал, че заслугата е изцяло на лекаря.
— Ще ми кажете ли на колко години сте, за да го отбележа в картона?
— Трийсет и шест — отвърнах. Безопасна възраст.
Той я драсна набързо някъде в картона, който държеше върху коленете си.
— Знаете ли, бих се заклел — след като се заех да ви преглеждам и си спомних, — че изглеждахте по същия начин и предишния път, когато ви видях.
— Здравословен начин на живот.
— Знаете ли за кръвната си група?
— Особена е, но можете да я третирате като АБ положителна за всички практически нужди. Понасям да ми се прелива всякаква кръв, но от моята не бива да се прелива на никой друг.
Той кимна.
— Характерът на вашата злополука, както знаете, изисква полицейско донесение.
— Така и предполагах.
— Просто реших, че може да искате да пообмислите нещата.
— Благодаря — отвърнах аз. — Значи вие сте били дежурен онази нощ и вие сте ме закърпили? Интересно. Какво още си спомняте от тогава?
— Какво имате предвид?
— Обстоятелствата, при които съм бил докаран. Паметта ми се губи от момента преди катастрофата до известно време след това, когато бях преместен на някакво друго място — „Гринуд“. Спомняте ли си как съм пристигнал тук?
Той се намръщи, точно когато вече бях решил, че има една-единствена физиономия за всички възможни ситуации.
— Изпратихме линейка.
— В отговор на какво? Кой е докладвал за злополуката? Как?
— Разбирам какво имате предвид. Областният патрул се обади за линейка. Доколкото си спомням, някой видял инцидента и позвънил в участъка. Тогава те се свързали по радиостанцията с кола, която се намирала в района. Тя отишла до езерото, потвърдила обаждането, оказали ви първа помощ и повикали линейка. Това е всичко.
— Някъде да е отбелязано кой е съобщил пръв за инцидента?
Лекарят сви рамене.
— Не спада към нещата, които отбелязваме. Вашата застрахователна компания не е ли разследвала случая? Не е ли бил предявен иск? Те по всяка вероятност биха могли…
— Трябваше да напусна страната, веднага щом се възстанових — прекъснах го аз. — Не съм разнищвал нещата. Но предполагам, че е редно да има полицейски доклад.
— Естествено. Само че нямам представа колко дълго ги съхраняват — после се разкикоти и продължи: — Освен, разбира се, ако същият търговски представител не е ходил и при тях… Все пак, не е ли доста късно да се говори за това, а? Струва ми се, че има някаква давност за подобни неща. Приятелят ви Рот ще ви каже със сигурност…
— Нямах предвид предявяването на иск — отвърнах аз. — Просто исках да зная какво всъщност е станало. Връщах се към случилото се от време на време в продължение на доста години. Разбирате ли, паметта ми е засегната от частична амнезия по отношение на миналото.