Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Знакът на еднорога [bg]
Знакът на еднорога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Знакът на еднорога [bg]

Электронная книга - «Знакът на еднорога [bg]». Краткое содержание книги:

Голямата битка е спечелена, но тя се оказва само предвестник на неизбежния сблъсък с враг, чиято единствена цел е да унищожи Амбър. Още първите дни на принц Коруин в двореца са помрачени от кърваво убийство. По време на отсъствието му са се кроили сложни интриги за завладяването на престола, като понякога за залог е служил и неговият живот. В борбата за власт активно участва цялото кралско семейство. Но един от претендентите за короната е готов да престъпи всички граници… а това не бива да се допусне. Амбър трябва да бъде спасен. Легендарният еднорог се явява пред своите избраници, за да ги отведе до невероятно разкритие… и до може би единственото средство за постигане на благополучен изход, ако някой с кралска кръв намери достатъчно сили и готовност в себе си да се пожертва.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 72
Перейти на страницу:

— Успяхте ли да видите човека?

Поклатих глава.

— Беше тъмно.

— А откраднал ли ви е нещо?

— Не знам.

— Имахте ли портфейл?

Реших, че е по-добре да кажа „да“ на този въпрос.

— Е, нямахте портфейл, когато постъпихте тук, така че сигурно той го е взел.

— Сигурно — съгласих се.

— Помните ли ме изобщо?

— Не бих казал. Трябва ли?

— Когато ви докараха, ми се сторихте смътно познат отнякъде. Първоначално това беше всичко…

— И…? — попитах аз.

— Какви са тези дрехи, с които бяхте облечен? Приличаха на нещо като униформа.

— Последен вик на модата там тия дни. Казахте, че ме познавате отнякъде?

— Да — отговори ми той. — Къде се намира това „там“, между другото? Откъде идвате? Къде сте били?

— Пътувам много — отвърнах. — Канехте се да ми кажете нещо преди малко.

— Да. Ние сме малка клиника и преди известно време един бързорек търговски представител убеди шефовете да инвестират в компютъризирането на медицинската картотечна система. Ако областта се бе разраснала и ние бяхме разширили много практиката си, можеше и да си струва парите. Обаче нито едното, нито другото се случи, а това е доста скъпа техника. Така дори се поощриха проявите на известна доза мързел от страна на административното обслужване. Старите архиви не се прочистват така, както се правеше преди, дори и за бърза помощ. Има място за много непотребна информация. Така че, когато господин Рот ми каза името ви, аз направих рутинната проверка, открих нещо и тогава осъзнах, защо ми изглеждате толкова познат. Онази нощ също бях на работа в залата за спешна помощ — беше преди около седем години, а вие бяхте претърпели автомобилна злополука. Спомних си, че се потрудих доста върху вас — мислех, че няма да оживеете. Тогава, обаче, ме изненадахте и още продължавате да го правите. Не мога да открия дори белезите, които поне би трябвало да са останали. Много добре сте се възстановили.

— Благодаря. Бих казал, че заслугата е изцяло на лекаря.

— Ще ми кажете ли на колко години сте, за да го отбележа в картона?

— Трийсет и шест — отвърнах. Безопасна възраст.

Той я драсна набързо някъде в картона, който държеше върху коленете си.

— Знаете ли, бих се заклел — след като се заех да ви преглеждам и си спомних, — че изглеждахте по същия начин и предишния път, когато ви видях.

— Здравословен начин на живот.

— Знаете ли за кръвната си група?

— Особена е, но можете да я третирате като АБ положителна за всички практически нужди. Понасям да ми се прелива всякаква кръв, но от моята не бива да се прелива на никой друг.

Той кимна.

— Характерът на вашата злополука, както знаете, изисква полицейско донесение.

— Така и предполагах.

— Просто реших, че може да искате да пообмислите нещата.

— Благодаря — отвърнах аз. — Значи вие сте били дежурен онази нощ и вие сте ме закърпили? Интересно. Какво още си спомняте от тогава?

— Какво имате предвид?

— Обстоятелствата, при които съм бил докаран. Паметта ми се губи от момента преди катастрофата до известно време след това, когато бях преместен на някакво друго място — „Гринуд“. Спомняте ли си как съм пристигнал тук?

Той се намръщи, точно когато вече бях решил, че има една-единствена физиономия за всички възможни ситуации.

— Изпратихме линейка.

— В отговор на какво? Кой е докладвал за злополуката? Как?

— Разбирам какво имате предвид. Областният патрул се обади за линейка. Доколкото си спомням, някой видял инцидента и позвънил в участъка. Тогава те се свързали по радиостанцията с кола, която се намирала в района. Тя отишла до езерото, потвърдила обаждането, оказали ви първа помощ и повикали линейка. Това е всичко.

— Някъде да е отбелязано кой е съобщил пръв за инцидента?

Лекарят сви рамене.

— Не спада към нещата, които отбелязваме. Вашата застрахователна компания не е ли разследвала случая? Не е ли бил предявен иск? Те по всяка вероятност биха могли…

— Трябваше да напусна страната, веднага щом се възстанових — прекъснах го аз. — Не съм разнищвал нещата. Но предполагам, че е редно да има полицейски доклад.

— Естествено. Само че нямам представа колко дълго ги съхраняват — после се разкикоти и продължи: — Освен, разбира се, ако същият търговски представител не е ходил и при тях… Все пак, не е ли доста късно да се говори за това, а? Струва ми се, че има някаква давност за подобни неща. Приятелят ви Рот ще ви каже със сигурност…

— Нямах предвид предявяването на иск — отвърнах аз. — Просто исках да зная какво всъщност е станало. Връщах се към случилото се от време на време в продължение на доста години. Разбирате ли, паметта ми е засегната от частична амнезия по отношение на миналото.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 72
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)