С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Джейд рядко беше ходила в тази част на града и, разбира се, никога сама. За да стигне до там, трябваше да пресече железопътните линии, да мине покрай изоставеното депо и памукочистачната машина, която вече не работеше. Оттам нататък официално започваше „негърският град“.
Преди няколко години Велта беше наела една негърка да им глади дрехите. Когато отиваха до дома на жената, Велта поръчваше на Джейд да стои в колата и да не говори с никой. След няколко месеца реши, че услугата е много скъпа. „Освен това, беше я чула Джейд да споделя с една приятелка, ужасно ме е страх да ходя в тази част на града. Никога не знае човек какво биха ти направили.“
Тогава още дете, Джейд не беше разбрала от какво се страхуваше Велта при пресичането на линиите. Никой никога не приближи колата им, не ги заговори или показа някакъв интерес или намек за заплаха. Всъщност гладачката винаги беше изпращала на Джейд по няколко сладки, увити в книжна салфетка. Хрупкави, маслени, златисти, поръсени със захар курабийки — винаги миришеха хубаво и изглеждаха много вкусни. Но никога не бе имала възможността да ги опита. Велта не й даваше да ги яде и ги изхвърляше, веднага щом се приберяха вкъщи.
Джейд паркира колата на майка си под миртовото дърво, една пресечка преди адреса, който Патрис й беше написала. Мушкайки в ръката й бележката, прошепна: „Ще се обадя на Джорджи да те чака. Вземи пари“.
Сумата, почти всичко спестено от работата в магазина на Пит Джоунс, беше в портмонето й под мишницата. Вървеше по напукания и разбит тротоар. Засрами се, като усети, че част от параноичните предразсъдъци на Велта й бяха повлияли. Крачеше с наведени очи, без да поглежда наляво или надясно, покрай къщички, наблъскани стена до стена върху малки площи.
Домът на Джорджи изглеждаше точно като останалите. Въпреки страха дълбоко в себе си и острия нож на разума, забиващ се в сърцето й, Джейд беше любопитна да разбере какво става там. Встрани имаше само две стаи, но навътре задната веранда почти се изравняваше с тясната уличка отзад. Боядисана някога, сега бялата боя на къщата бе само далечен спомен. Зеленият смолист покрив на кръпки се лющеше. Металният комин беше ръждясал и оставяше при всеки дъжд кафеникави петна по външната стена.
„Нека външният вид да не те заблуждава, беше й казала Патрис, старата Джорджи е богата. Ако има полза, би могла да изнуди половината население на областта.“
Отвън къщата изглеждаше пуста. По прозорците бяха спуснати тежки щори. Събрала целия си кураж, Джейд мина по предната пътека, изкачи верандата и почука на рамката на мрежестата врата.
Почувства десетки очи от разни скришни места да се забиват в гърба й, но си помисли, че са сигурно плод на нейното въображение. Не смееше да се обърне да види основателни ли са страховете й.
Изведнъж разбра, че на улицата няма никой друг. Не минаваха коли, нито деца играеха в предните дворове, майки не бутаха бебешки колички по тротоарите. Съседите на Джорджи се пазеха от бели пришълци по същия начин, по който белите не смееха да дойдат в този квартал. Тъжният расистки проблем бе едно от нещата, които тя и Гари се бяха надявали заедно да разрешат.
Предната врата бавно се отвори и през мрежата Джейд видя Джорджи за първи път. Беше по-млада от очакванията й или може би изглеждаше така заради гладкото лице без бръчки. Месестите устни бяха очертани с ярко червило. Имаше тъмни, непреклонни очи. Толкова висока и слаба, че крайниците й изглеждаха като на паяк. Подстриганата късо коса сякаш беше каска на главата. Облечена бе в лилава памучна риза. Джейд се успокои, защото негърката беше безупречно чиста.
Преглътна колебливо.
— Казвам се Джейд. Надявам се, че Патрис ви се е обадила.
Джорджи бутна мрежата и Джейд влезе. Къщата не миришеше неприятно, както се бе опасявала. Джейд се почуди какво слагаше Джорджи във всичките тези бурканчета в щайги, струпани в хола.
Жената вдигна ръка и направи знак на Джейд да мине първа. Тръгна към задната част по правия коридор, който разделяше къщата на две половини от предната до противоположната врата.
В тишината тиктакащият стенен часовник звучеше необичайно високо. От кухнята долиташе тънкото свистене на кипящ чайник.
Джорджи посочи стаята вляво. Освен маса с бяла, гумирана завеса около нея, вътре имаше само един старомоден, медицински шкаф от емайл. На прага Джейд се поколеба.
— Защо дойдохте при мен?
Шептящият глас на Джорджи я накара да подскочи, въпреки че той не бе така ужасяващ, както масата с бялата завеса и медицинския шкаф с инструменти от неръждаема стомана, с които можеха да те осакатят или убият.