С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
За Бога, трябваше ли Джейд да избяга при него? Какво от това, че е най-богатото момче в града? Тя знаеше колко е повърхностен. Как можеше да го търпи да я докосва? Докато гледаше занемарената обстановка около себе си, отговорът се появи достатъчно ясно: Нийл Пачет никога не ходеше на училище с пилешки курешки по обувките си.
Вълна на негодувание се надигна в него, както се надигна и силната течност в стомаха му. Джейд щеше да съжалява. Щеше да се върне скоро на колене. Увлякла се е по Нийл, това е всичко. Няма да продължи. Него, Гари, тя обичаше истински. Чувствата им бяха твърде дълбоки и трайни, за да бъдат отхвърлени с лека ръка. Рано или късно Джейд щеше да се вразуми. Междувременно той щеше… какво?
Чувството му за отговорност надигна глава и го вдигна на крака. Отиде да нахрани прасето.
7.
— Здрасти, Джейд.
Джейд се обърна с гръб към шкафчето, притискайки учебниците към гърдите си. Вече толкова малко от нейните съученици й говореха, че тя се изненада и поласка, че някой, който и да е, се беше приближил.
Фактите не бяха сигурни и мълвата из гимназията на Палмето беше, че Джейд е изневерила на Гари Паркър с Нийл Пачет. Говореше се, че Гари я зарязал заради двойната игра на Джейд. За два месеца и половина, най-търсеното момиче от последните класове стана социално прокажена. Съучениците й бяха обхванати от празнично настроение по случай предстоящото завършване и за Джейд никой не се сещаше.
Клюката не се разпространяваше само в училище. Носеше се и сред възрастните. Когато достигна до ушите на Пит Джоунс, той я уволни от почасовата работа под неубедителния предлог, че предпочита да наеме някой млад мъж.
И вкъщи нещата не вървяха по-добре. Велта се оплакваше, че на работата се държат студено с нея.
— Чух колегите ми да си шушукат за теб. Не ти ли казах, че за всичко ще обвинят единствено теб? Трябваше да накараш онзи негър да те докара направо тук. Допусна голяма грешка като отиде в болницата. Така определи своята, а и моята съдба.
Джейд нямаше към кого да се обърне. Никога нямаше да прости на Дона Ди за предателството. Но очевидно и тя не беше й простила, че възбуди либидото на Хъч. Не можеше да заличи пропастта между тях и тъй като нямаше кой да я замести, липсата на най-добра приятелка и довереница беше като загуба на крайник.
Но нощем плачеше горчиво, защото бе загубила Гари. От неговото отношение беше ясно, че вярва на носещите се лъжи. Гневът и объркването му бяха благоприятна почва за грозните подозрения, посети и отгледани от Нийл Пачет. Работеше рафинирано, същинска змия от градините на Рая, и продължаваше да измъчва Гари с инсинуации. Преследваше Джейд като копой, а с потайните си погледи подсказваше, че между двамата има нещо. Повдигаше й се от неговите намеци. Но още повече мразеше злорадството на Нийл над Гари. Самочувствието и гордостта му бяха брутално погазени, както и нейното тяло.
— Здрасти, Патрис — отвърна тя на момичето, което имаше куража да обърне гръб на всички и да я заговори.
Патрис Уотли беше закръглена, изрусена и дива. Джейд не помнеше да е разговаряла с нея от първата година в училище, когато ясно се очерта линията между добрите и лошите момичета. Доскоро бяха от противоположните й страни.
Майката на Патрис току-що бе получила четвъртия си развод и вече беше по петите на петия си съпруг. Активният й любовен живот винаги я беше ангажирал толкова много, че Патрис бе оставена сама да си блъска главата. Резултатът бе натрупан богат житейски опит за нейните осемнадесет години.
— Не искам нищо да кажа, разбираш ли — прошепна на Джейд, докато се приближаваше, — но да не би да си бременна?
Кокалчетата на притиснатите й към учебниците пръсти побеляха.
— Разбира се, че не. Какво те кара да мислиш така?
Патрис премлясна устни с нетърпение и съчувствие.
— Виж, Джейд, нищо лошо не искам да си мислиш, като те питам, но познавам признаците, разбираш ли? Самата аз вече два пъти съм била.
Джейд наведе глава и безсмислено пъхна палец в сребристата спирала на тетрадката си.
— Не съм добре, това е всичко.
— Колко ти закъснява?
Джейд почувства, че се разлага вътрешно.
— Два месеца.
— Господи! И те смятат за умна. Момиче, нямаш много време. Бързо трябва да направиш нещо.
Джейд не искаше да приеме обяснението за закъснелите мензиси. Дори не беше се замислила какво ще прави, ако най-лошото предположение станеше действителност.
— Ще го махнеш, нали?
— Аз… аз не съм мислила…
— Ако решиш, мога да ти помогна — предложи Патрис.
— Защо?
— От Нийл Пачет ли е?
Значи беше чула слуховете. Джейд сви рамене и така й показа, че не беше сигурна чие дете евентуално носи.