С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Е, в случай, че е от Нийл, искам да ти помогна. — Патрис извади пакет цигари и запали, въпреки че пушенето в училище беше забранено. Отметна глава назад и насочи облаче дим към тавана.
— Мръсното копеле направи същото и с мен през лятото след осми клас. Това беше първият ми път. Майка наистина побесня. Доведеният ми баща отказа да плати аборта и тя отиде при стария на Нийл за пари. Ей, искаш ли един фас? Изглеждаш малко смачкана.
Джейд помаха с ръка пред лицето си, за да разсее дима.
— Не, благодаря.
— Докъде бях стигнала? А, да. Както и да е, старият Иван ни даде петстотин долара. Отидох при Джорджи в негърския град. Тя поиска само петдесет и така спечелихме от сделката. И знаеш ли — раздразнението й бе обяснимо — моята старица задържа всеки въшлив цент. Майната му, ще говоря с Джорджи за теб. Тя е малко особена и не приема хора, за които не са й се обадили, разбираш ли? И наистина пази тайна, за да не пострада и другия й бизнес.
— Какъв друг бизнес?
— Освен абортите има и странична работа, макар че би трябвало да е шивачка. Ако нямаш много пари и не искаш да се разбере, трябва да отидеш при Джорджи. — Опъна от цигарата. — Виж, знам, че това е късмет. Можеш да ми кажеш да се разкарам и аз ще се разкарам. Не е моя работа да си пъхам носа, разбираш ли?
— Благодаря ти за предложението, Патрис, но трябва да помисля. Дори не съм сигурна, че съм… че ще е необходимо.
Патрис я погледна отстрани и вдигна рамене.
— Естествено. Но разбирам, че има бебе. Първия път и аз не можех да смеля истината, но старата ме предупреди, че няма да търпи някой ревльо у дома. Освен това Нийл Пачет е такова лайно, че никоя нормална мадама не би искала да роди копелдака му?
Стомахът на Джейд се сви при самата мисъл.
— Ще ти кажа като реша, Патрис. Благодаря ти.
Втурна се към най-близката тоалетна. След няколко минути излезе от кабинката. Наведе се уморено над мивката, намокри ръцете си със студена вода и наплиска лицето си.
— Не е бебе — прошепна тя на бледото отражение в огледалото. — Нищо няма. Само лиги.
След този случай всеки път, щом Джейд срещнеше Патрис из коридорите, тя повдигаше въпросително вежди. Джейд се преструваше, че не забелязва, въпреки че Патрис я бе накарала да признае пред себе си, че има и друга, сериозна последица от изнасилването. Беше бременна.
Все още отказваше да мисли за зародиша като за същество, като за бебе. Искаше й се да отложи решението си до получаването на дипломата само след няколко седмици. Но животът в нея се развиваше.
Внимаваше как се облича. Въпреки това, ако Патрис се бе досетила, за другите беше само въпрос на време. Най-много се страхуваше, че някой ще сподели подозренията си с Гари. Той не трябваше никога да научава. Бременността й бе неопровержимо доказателство, че е била с друг. Можеше ли да завърши без той да разбере? Имаше ли смелостта да рискува?
Въпреки всичко бе определена да произнесе приветствената реч, а Гари — прощалната. Толкова се гордееше с него, макар че не можеше лично да го поздрави. Той излизаше с друго момиче и когато Джейд го срещаше в училище, винаги гледаше на обратната страна.
Честта да е втора в класа бе утешителна награда, с която се гордееше. Имаше резултат от дългите години на учение и упорит труд. Беше спечелила с много малко родителска подкрепа. Проклети да са Нийл и приятелите му, но не можеха да я ограбят в това отношение.
Когато застанеше пред микрофона и се обърнеше към аудиторията на тържеството, искаше да гледа нападателите си право в очите. Нямаше да я видят уплашена. Бяха изнасилили тялото и сринали репутацията й, но достойнството й бе непокътнато.
Но какво щеше да стане, ако зад поканите хората се надсмиваха на бременността й, която тя така неуспешно се опитваше да прикрие.
Последната седмица от учебната година съучениците й правеха големи планове за съдбовния бал, а Джейд се измъчваше върху проблема си. През междучасието една от съветничките на абитуриентите се приближи към нея.
— С кого ще бъдеш на бала, Джейд?
— Няма да ходя, госпожо Трентън.
— Няма да ходиш? Никой ли не те е поканил?
— Никой. — Нийл се беше обаждал, но тя му затвори телефона, без дори да отговори на неискрената му покана. Имаше наглостта да предложи да си правят компания с Хъч и Дона Ди.
Госпожа Трентън я изгледа внимателно.
— Бих искала да се отбиеш в службата ми през тази седмица, Джейд. Мисля, че трябва да си поговорим.
Тя знаеше.
Докато вървеше по коридора, осъзна, че й бе отнет изборът да действа веднага или да изчака. Това й повлия успокояващо. Не трябваше да разсъждава повече върху проблема и да претегля вариантите. Просто трябваше да действа, да се размърда и да приключи с всичко колкото се може по-скоро. В края на часовете потърси Патрис Уотли.