Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Този ход се равняваше на отказ да купи първите акции на „Ай-Би-Ем“ или „AT&T“. Повечето от колегите му вече разбираха, че модерните ядрени подводници скоро ще се превърнат в най-добрия път към адмиралските звезди. Но Брадли не беше като другите кандидати с бели ръкавици, които излизаха от академията. Предпочиташе да гаврътне по някое питие и да хапне нещо с лютив сос. Ядеше всичко с лютив сос освен торти и сладолед.
Мускулест, красив и инат, той се беше добрал до разузнаването с редица маневри. Не беше изкарвал никоя от двете командвани от него подводници на шпионска мисия. Но като помощник-аташе в Бон в края на 50-те години беше опитвал късмета си в разузнаването по време на коктейли в разговори с военноморски аташета и дипломати от други страни. Получи тази работа, защото бе учил немски в университета в Джорджтаун, за да допълни цветистия си речник, добит на дванадесет години, когато играеше за черковния детски отбор в германската част на Сейнт Луис.
Когато през 1966 г. в Следствения отдел на ВМС се разкри длъжност за завеждащ подводните бойни действия, Брадли имаше приятел, който се оказа помощник на командващия военноморското разузнаване. Това беше по времето, когато Рикоувър отказваше да използва ядрените си подводници за мисии в чужди води, поради което трябваше работата да се върши от специалист по дизеловите подводници, и я възложиха на Брадли.
Той се наслаждаваше на иронията, че сега ръководеше шпионските мисии на ядрения флот на Рикоувър. Удоволствието беше почти същото, както от лютивия сос.
От своя страна Рикоувър не можеше да му прости подигравателното отношение, отказа да се присъедини към елитното общество на адмирала, както не можеше да търпи зле прикриваната непочтителност на други офицери от дизеловите подводници. Смяташе Брадли за „свободно плаващ предмет“ и се вбесяваше, че не може да го контролира. Но в края на лятото на 1967 г. Брадли не се тревожеше толкова от умиротворяването на Рикоувър, колкото от нуждата да докаже, че шпионската му програма може да даде необходимите плодове.
Голяма част от обичания от Брадли дизелов флот се намираше в глуха линия, тъй като Атлантическият флот вече не го изпращаше в съветските води. Тихоокеанският флот обаче имаше по-малко съдове и по-бавно получаваше ядрени подводници и затова все още използваше добре дизелите, като ги изпращаше в Съветския съюз и в по-плитките води около Китай, за да следят там опитите за разработване на подводници с ядрени ракети. (Тихоокеанският флот дори изпрати дизелови подводници, за да следят френските опити с ядрено оръжие в южната част на Тихия океан.) Малко преди Брадли да отиде във Вашингтон, две американски дизелови подводници се бяха блъснали в търговски кораби, докато изпълняваха наблюдателни мисии около Виетнам.14 И макар подобни грешки да ставаха все по-чести в края на царството на дизелите, командирите на ядрени подводници биваха насърчавани да поемат също толкова рискове, колкото и дизелите, че и повече. Разбира се, повечето командващи флотата си затваряха очите пред факта, че не са им забранили навлизане в съветски води.
Командващите знаеха също както и Брадли, че рисковете си струват, ако може да се хване съветска ракетна подводница, когато се измъква от пристанището. Излезеха ли в открито море, ставаше далеч по-трудно да се наблюдават: дори разрастващата се подслушвателна мрежа SOSUS покриваше само малка част от океаните. Този проблем започваше да става все по-сериозен, защото след всичките години на тревоги във Вашингтон руснаците най-после бяха започнали да изпращат ракетни подводници — предимно дизели от клас „Голф“ — на редовни патрули около бреговете на САЩ. Въздушните сили също отчаяно търсеха помощ, за да научат какво могат най-новите съветски наземни ракети, изстрелвани пробно в океана.
И така започна операция „Зимен вятър“, или планът на Брадли да изтегли някои от най-важните неща в списъка от старата операция „Пясъчен долар“. По искане на Военновъздушните сили той възнамеряваше да изпрати „Халибът“ да намери носовия конус на съветска междуконтинентална балистична ракета. За Брадли нямаше значение фактът, че „Халибът“ все още не може да извади каквото и да било. Смяташе, че ако тя просто успее да засече парчета от ракета и да отбележи мястото им с приемо-предаватели на сигнали, Военноморските сили ще намерят начин да ги извлекат по-късно. Приемо-предавателите можеха да останат включени до седем години, достатъчно време за разработване на план, а може би и достатъчно, за да успее екипът на Крейвън да построи някой от онези съдове за дълбоководно търсене, който да извади съкровището.
14
Точно както в Корейската война, по време на конфликта във Виетнам не се водеха много боеве по вода. Подводници бяха изпращани на няколко разузнавателни операции и с дизели докарваха командоси. „Пърч“ и две бивши подводници от клас „Регулус“ — „Тъни“ и „Грейбек“ — докарваха „тюлени“ по бреговете при няколко тайни нашествия от 1965 до 1972 г.