Подозренията убиват

— Та какво е станало с нея?

— Вече нищо няма да й се случи.

— Какво?

— Тази сутрин трупът й е бил изваден от водите на Ист Ривър. Нали е била държавен служител, разполагаме с отпечатъците й.

— Подозирате ли някого?

— Все същия човек.

— И защо би я убил? — попита Стоун.

— Вероятно я е използвал да му свърши някоя работа и след това се е отървал от нея.

— Но за какво я е използвал? Нали е бил в затвора?

— Представа нямам.

— Причината за смъртта?

— Прерязано гърло.

— Звучи познато, а?

— Дори прекалено. Но има и нещо друго.

— Какво?

— Облечена е в костюм от „Шанел“.

— Може пък да е била заможна жената.

Дино поклати отрицателно глава.

— Доколкото знаем, миналата година се е пенсионирала преждевременно; живяла е само от пенсията си. Не ми се вярва да е била много голяма.

— Тоест не би могла да си позволи костюм от „Шанел“.

— Точно така, освен ако не го е купила много изгодно от магазин за дрехи втора употреба.

— Кой би могъл да твърди, че не е станало точно така? Съжалявам, но ми се струва безсмислено Мителдорфер да убива жената, от която е видял само добро в продължение на толкова години. А ако си прав за нейните доходи, парите са изключени като мотив за убийството.

Донесоха им поръчаните ястия и двамата започнаха да се хранят, потънали в размисли.

— Е, кажи нещо за новата си кола — обади се след известно време.

Стоун му описа как си я е купил.

Приятелят му се засмя.

— Досега не съм те виждал със собствена кола, сега първица купуваш такава.

Стоун сви рамене.

— Сара ми поръча да купя нещо хубаво.

— Блиндирана, та пращи, а?

— Само леко блиндирана. Както и да е, не си ли съгласен, че точно сега му е времето да имам блиндирана кола?

— Тук си прав — съгласи се Дино.

Стоун остави приборите на масата.

— Ходил ли си в жилището на Елоиз Енцберг?

— Не. Ходиха детективите, заети със случая; казват, че няма нищо особено, всичко отговаря на предварителните очаквания.

— Хайде да идем да му хвърлим едно око — предложи Стоун.

— Ключът е у мен — каза Дино и даде знак на келнерра.

Къщата беше една от поредицата еднакви постройки в Ист Ейтис, близо до Йорк авеню, в така наречения Джърмантаун. Елоиз Енцберг беше живяла в задния апартамент на втория етаж. Дино отлепи полицейската лента и двамата влязоха вътре.

Стоун се огледа. Обзавеждането изглеждаше доста семпло — стабилни немски мебели, от които лъхаше поизтъркана елегантност. Отиде до малкото бюро във всекидневната и започна да отваря едно по едно чекмеджетата.

— Намерих чековата й книжка — каза, като я извади върху бюрото. Прелисти кочана от контролни отрязъци и не намери нищо необичайно; само чекове за сметки, храна, напитки и ремонти. — Няма нищо — промърмори. Огледа и по-старите документи. — Изглежда е имала само една кредитна карта, в която няма и петстотин долара.

Дино преглеждаше чекмеджетата в спалнята.

— Всичко е идеално подредено, няма нищо тайнствено.