Подозренията убиват

27

Дино оглеждаше внимателно и с любопит ство мерцедеса.

— Майчице, направо е страхотен!

— На външен вид се различава от Е-класовия модел само по формата на предната решетка — отвърна Стоун и отвори вратата на колата. — Е, и по затъмнените задни стъкла. Но, разбира се, под капака е съвсем друго нещо.

— Остави ме да карам аз — помоли Дино.

— Шегуваш ли се? Та ти винаги шофиращ така, сякаш току-що си откраднал автомобила. Затова да знаеш, единствената ти възможност да го управляваш е само на писта, ако си готов да си създадеш толкова главоболия.

— Направо си ужасен — ядоса се Дино и се вмъкна на мястото до шофьора. — Известно ти е това, нали?

— Знам, знам — съгласи се Стоун. — След Бруклинския мост ми казвай накъде да карам. В Бруклин не съм ходил по-далеч от кафенето „Ривър“.

— Не е далеч оттам — каза Дино. — Карай, аз ще се оглеждам за „опашка“. Нямам никакво желание да ни проследят до къщата на Бианки.

Стоун потегли.

— Очаква ни интересна вечеря — каза той. — Това ще е първата ми среща с твоя тъст.

— Късметлия си — отвърна Дино. — Той е отвратителен кучи син. Не му позволявай да ти предложи работа, защото ще те купи преди да се осъзнаеш. Той и така непрекъснато ми натяква как сме придобили апартамента си.

— На колко години е?

— Крие ги, но е някъде към седемдесет. Човек си мисли, че престъпният му живот би трябвало да се отрази и на външния му вид, но изобщо не е така. Между другото, не забравяй, че всичко, което ще се каже, се подслушва от най-малко една от службите на федералното правителство.

— Микрофони ли са му сложили?

— Едва ли, но кой да ти каже със сигурност. Страхува се от това и може да се окаже, че е единственото му наказание през целия му живот.

— Федералните сигурно ще го спипат някой ден; в крайна сметка, те залавят всички.

— Не разчитай прекалено много на това, приятелю. Неотдавна един човек от ФБР ми призна, че дори не са сигурни дали той е мафиот. Искам да кажа, че той си има напълно легален бизнес, в управлението на който никога не си е позволил и най-малкото нарушение на закона. С него съвсем спокойно може да обясни богатия си начин на живот. Поддържа делови връзки и с управата на града, и с федералното правителство, при което не помисля дори да подкупи някого. Всички възможни агенции са го проверявали под лупа и не са открили нищичко нередно. Миналата година данъчната служба направи подробна проверка на една от неговите фирми. Накрая му върнаха половин милион надвнесени данъци.

Стоун избухна в силен смях.

— Изглежда направо образцов.

— Виж сега, той е направил достатъчно легални доходи, за да си позволи да живее като флорентински принц. Има дворец във Венеция, а тя не е точно родината на мафията. Притежава къща на брега на океана във Веро бийч, Флорида, където не е стъпвал крак на мафиот. Не вярвам да е ходил дори веднъж и в Сицилия, откъдето идват хората му.

— Добре де, след като се справя със законността така добре, защо продължават приказките, че е свързан с мафията?

— Имам някакво обяснение. Ще почна с това, че началния си капитал е получил от баща си, който макар и да е един от спекулантите по време на сухия режим, отива и завършва право и счетоводство в Колумбийския университет. Предполагам, че е изучавал най-вече как да крие източниците на доходите си. Това става по времето на президента Хувър, когато изобщо не се е говорело за съществуването на мафия. След като завършил гимназия Едуардо дори не е казвал добър ден на някого, за който се е знаело, че е свързан с мафията, освен на баща си, разбира се. Баща му умира шестдесетгодишен, тогава Едуардо още е нямал тридесет години. Така че в момента, когато ФБР започва да следи мафията, той вече толкова се е отдалечил от всичко мошеническо, че миналото е дълбоко заровено и никой няма да е в състояние да го разкопае и да открие нещо за него.