Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Добре де — намеси се Стоун, — но след като е убил жена си, той едва ли е успял да наследи нейното имущество.
— О, от години беше прехвърлил всичко на свое име — каза О’Съливан. — Беше се погрижил за това.
— А спомняте ли си за друга ваша служителка, Елоиз Енцберг?
— Разбира се. Елоиз работи при нас повече от двадесет години, доста повече от Хърби. Беше офис-мениджър и аз не познавам по-организиран човек от нея. Въртеше работата всеки божи ден. Изпълняваше възможно най-добре възложените й задачи, не помня да е имало нещо, с което да не се е справила през всичките тези години. Ето какво имам предвид: казвате й примерно, че заминавате за една седмица в Лондон. За по-малко от час тя вече е направила резервациите за хотел и ресторант, ангажирала е кола под наем и шофьор, който да ви посрещне на аерогарата. В хотела откривате, че ви е запазен обичайният апартамент, който е зареден с допълнителни пешкири и с бутилка бяло вино.
— Имате ли представа какви са били отношенията между Мителдорфер и Елоиз Енцберг? — попита Стоун.
— Ами — каза с усмивка на уста О’Съливан, — тя се държеше много мило с него, наистина много мило. Така и не можа да повярва на обвинението, че е убил съпругата си. Ходеше на всички съдебни заседания, после му носеше разни неща в затвора — плодове, книги… Трябва да знаете, че жените харесваха Хърби. Той не беше голям красавец, но се обличаше добре, беше обаятелен и остроумен, никога не забравяше рождените дни на жените. Съпругата му беше много красива. Останах изумен, че я уби; впрочем всички ние останахме изумени.
— Преди няколко дена Мителдорфер е пуснат от затвора — каза Дино, — а тази сутрин са намерили трупа на Елоиз Енцберг в Ист Ривър. С прерязано гърло.
О’Съливан помръкна.
— Много съжалявам. Беше изключително мила жена.
Помисли малко и продължи: — Та значи Хърби е на свобода? Смятате, ли че може да има някаква връзка със смъртта й?
— А вие, господин О’Съливан, смятате ли, че Хърбьрт Мителдорфер би могъл да убие Елоиз Енцберг?
— Не, разбира се — с усмивка отговори О’Съливан. — Това е невъзможно. Хърби никога не би могъл да напрани това. — Лицето му придоби замислен израз. — Разбира се, така си казахме всички и когато Хърби уби жена си.
26
Точно в 9.00 часа Хауърд Мензиес излезе от входа на жилищния блок. Носеше най-строгия си костюм и несъзнателно попипваше неотдавна оформената си брада ала Ван Дайк.
Портиерът го поздрави радушно:
— Как се чувствате днес, господин Мензиес?
— Много добре, Джеф, благодаря. За жалост обаче съпругата ми, докато гостувала на един приятел вчера, се е почувствала зле и остана там. Сега тъкмо отивам при нея.
— Надявам се да се оправи — каза Джеф. — Искате ли да повикам такси?
— Благодаря, мисля да походя пеша — отвърна Мензиес. — А, впрочем, преди обяд един човек ще докара някои неща и трябва ги монтира. Ще ви помоля да го пуснете в апартамента.
— Разбира се, господине.
Разходи се с бавна крачка до Пето авеню и там сви към Сентрал парк. На Петдесет и девета улица влезе в хотел „Плаза“, зае маса до витрината в салона „Едуард“ и си поръча обилна закуска. След като се подкрепи добре, пресече булеварда и влезе точно когато отваряха комплекса за мъжка мода „Бергдорф Гудман“. Пътьом огледа с възхищение красивите нови магазини, които не съществуваха по време на последното му пребиваване в града. В „Чарвет“ си купи дузина ризи и вратовръзки, остави по една при себе си, а другите поръча да му бъдат доставени вкъщи. Изкачи се с асансьора на горния етаж и след като обиколи бутиците, влезе в „Оксфорд шоп“ и си купи четири костюма. Стана му приятно, че дрехите с неговия предишен размер и сега му прилягат чудесно.
Само дължината на панталоните се нуждаеше от лека промяна. Поиска да му приготвят за носене единия от костюмите, а докато чакаше, продължи да прави покупки. После се върна в бутика, преоблече се в пробната с новия костюм, риза и вратовръзка, обу новите обувки и помоли да изхвърлят старите му дрехи. Купи си и нова шапка, а на излизане един старинен бастун от ебонитово дърво грабна окото му.