Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
С бастуна в ръка пресече обратно Пето авеню и с вид на човек, който е на ти с булеварда и заведенията, бавно закрачи на запад по Петдесет и седма улица. След като стигна до намерения в Интернет адрес, се изкачи с асансьора до най-горния етаж и влезе в стандартно уютна приемна. Представи се на рецепцията, заведоха го в друго помещение и го настаниха на бръснарски стол.
Два часа по-късно излезе с присадено малко островче коса, което не се различаваше от побелялата му собствена коса и умело подчертаваше голямото му чело.
Така дооформил новия си външен вид, намери едно фото, откъдето излезе с две снимки за нов паспорт.
Накрая посети и специализиран офис за бързо издаване на визи и паспорти, където остави снимките, попълнените формуляри, документите за смяна на името и заплати за услугата. Обещаха му новия паспорт за следващия ден.
Върна се обратно до Пето авеню, слезе към центъра и влезе в един магазин на „Картие“. След много внимателен оглед на предлаганата стока си купи златен ръчен часовник „Танк франсез“ с подходяща верижка. После продължи приятната разходка по Парк авеню, съчетана с пазаруване — нови куфари от „Т. Антъни“, пижами от „Сулка“, сапуни и тоалетни принадлежности от „Касуел-Маси“ на „Лексингтън“, а в „Демпси и Карол“ си поръча канцеларски материали и визитни картички.
Магазинът на „Мерцедес-Бенц“ на Парк авеню стана апотеоз на обиколката му. Загледа се във въртящия се на платформата сребрист седан S600.
Продавачът мерна крадешком фините дрехи на клиента и предложи услугите си:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Според мен — посочи Мензиес с бастуна си към колата — тази е с двигател V-12, нали?
— Точно така, господине. Всъщност, това е най-добрият автомобил в света.
— И колко струва?
Продавачът назова цената и добави:
— Освен това се начисляват таксите за оборот, за обем иа двигателя и за луксозна стока.
— Купувам го — каза Мензиес.
Продавачът за малко да спре да диша. Втора поред зашеметяваща продажба за седмицата: коледната му премия набъбваше като гъба след дъжд.
— Господине, заповядайте да подготвим документите и регистрацията на автомобила.
Мензиес седна до бюрото, отговори на въпросите на продавача и подписа чек с исканата сума.
На връщане към апартамента си на Парк авеню си позволи да се отдаде на възхищението от свободата и богатството. Несъмнено преди много години той не бе планирал да извърши действието, което го бе изпратило в затвора например, в онзи съдбовен ден беше изгубил контрол върху действията си. Сегашното си положение обаче беше планирал в продължение на цели дванадесет години. По-малко от месец време му беше достатъчно, за да демонстрира способностите си в затвора. Две години му стигнаха да спечели малко по-голяма свобода на движение като доверен и лоялен затворник. Повече време му отне да спечели финансовото доверие на капитан Варковски, на началника на затвора и на неколцина от администрацията. Всъщност бе спечелил доверието им чрез съвети как да излязат от полето на борсовите игри малко преди неуспеха на Рейгън през 1987 г. С този удар и с операциите на борсата за ценни метали през 90те години увеличи десетократно своя капитал, както и парите на новите си клиенти. Преди седем години бе сменил името си по законен път, с помощта на Елоиз Ензберг. А в момента, когато губернаторът, по предложение на благодарния началник и на членовете на надзорния съвет, постанови безусловното му освобождаване от затвора, вече нямаше по-известен човек от Мителдорфер в „Синг Синг“.
Малко преди да стигне до жилищния си блок си даде сметка, че бе позволил вдъхновението да заслепи разума му. Недопустимо бе да остави портиерът на блока да го види облечен с нови дрехи в момент, когато жена му е заболяла тежко. Затова изчака зад ъгъла, докато Джеф отиде половин пресечка нагоре по Парк авеню за такси, промъкна се в сградата крадешком и забърза към апартамента си. В негово отсъствие бяха доставили и монтирали компютъра и рафтове с папки и записки. Прегледа ги внимателно, извади всички, в които фигурираше името Мителдорфер, накъса ги на малки парченца и едва тогава ги изхвърли в торбата за боклук. После включи компютъра и провери как вървят инвестициите му. Остана доволен, котировките се запазваха прилично високи.
Следобед иззвъня домофонът.
— Господин Мензиес, безпокои ви Джеф от портиерната. Един господин е докарал колата ви.
— Добре, Джеф, кажи му, че ще го чакам в гаража.
— Слушам.
Мензиес слезе с асансьора до подземния гараж, където продавачът преглеждаше как работят системите и приборите на мерцедеса. Изгаряше от желание да подкара веднага новата кола, но знаеше, че не бива да го прави преди да е получил шофьорската си книжка. Не искаше да допусне и най-дребната възможност за неспазване на закона. Благодари на продавача и се върна в апартамента си.