Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
По упътването на мисис Райд Джони лесно откри архитекта в библиотеката. Когато влезе в стаята и се настани в един от столовете, Джони мигновено изстрели въпроса си:
— Тя пие ли шампанско?
— Имаш предвид някоя наша обща позната ли? — попита шеговито Манроу и погледна недоумяващо изпод ръба на книгата, която бе разгърнал. Питаше се коя е причината за този внезапен и странен въпрос.
— Да, имам предвид точно една-единствена дама и искам да те предупредя, че разполагаш само с две секунди да ми дадеш точния отговор. В противен случай ти обещавам, че тези стени ще бъдат сринати до сутринта.
— Да, хареса й извънредно много — кратко и точно отговори Манроу и след това добави с нисък тон: — Но когато някой се отнася грубиянски към мен, често забравям някои важни неща…
— Копеле!
— А аз си мислех, че не ти пука за нито една жена на този свят — твърдо довърши Манроу.
— Наистина не ми пука за много жени. Но една от тях направо ме влудява и ти го знаеш твърде добре.
— И дори красивата Рокси не може да ти помогне да я забравиш?
— Само временно. А сега признай си сам, преди да съм те удушил с тези две ръце!
— Приемам вежливото ти извинение — каза с ироничен тон Манроу и попита: — Какво те интересува?
— С какво се занимава тя сега, как изглежда, какво прави и с кого се среща? Има ли някой в живота й?
Манроу подробно разказа на Джони всичко, което знаеше.
След като го обсипа с още много въпроси. Джони остана задоволен от отговорите на братовчед си и му поблагодари.
— Както изглежда, тя е твърде доволна от живота си и баща й не смее да й се меси. Това е добре — изкоментира Джони и само след миг отклони разговора в друга посока: — Готов ли си да тръгнеш заедно с мен преди петнайсети?
— Накъде? — попита Манроу.
— За сесията на парламента, естествено, къде другаде!
— Помислих си, че възнамеряваш да посетиш лейди Греъм, след като проявяваш такъв огромен интерес към живота й…
— Може и да ме интересува, но все още имам мозък в главата си — отвърна Джони с усмивка. — Елизабет Греъм е една огромна загадка, която твърде много ме привлича, но да си призная, последиците от това биха опустошили моя самостоятелен егоистичен живот — добави той с провлачен глас и завърши с думите: — Нито една жена не е достойна да променя изцяло живота си заради нея. Ако нямаш нужда от мен днес следобед, — възнамерявам да прескоча до имението Блакууд, за да проверя в какво състояние са дърветата, които предстои да отсичаме.
Джони се изправи, готов да тръгне всеки момент. Манроу му махна е ръка вместо довиждане и двамата се разделиха.
Въпреки че бе заявил толкова смело, че Елизабет го интересува само донякъде, Джони все по-трудно успяваше да освободи мислите си от нея.
Когато седяха да вечерят, Джибсън, управителят на имението Голдихаус, сподели с мисис Райд и иконома на къщата:
— Господарят имаше страшно изморен вид след посещението на имението Блакууд. Стори ми се доста замислен днес. Всеки път когато го питах нещо, трябваше да повтарям въпроса си и въпреки това той не ми отговаряше. Смятате ли, че мисълта за война с Англия му минава през главата?
— Хмм — измънка мисис Райд. — Да не би от някаква война човек да се побърква! По-скоро е заради жената, която бе взел като заложница преди време. Става дума за сладката лейди Греъм. Ако питате мен, трябва да иде до имението и Трий Кингс и да се опита да разреши въпроса някак си.
— Но тя е англичанка! — каза Джибсън, почти шокиран.
— Да не би да си забравил, че и нашите шотландски крале преди време са се женили за англичанки по един или друг повод — сопна му се мисис Райд. — Някои владетели даже специално са отивали на юг, за да си търсят жени.
— Но Англия има гарнизони навсякъде по границата — напомни й икономът на къщата.
— Това не означава, че ще спрат някой обикновен човек, който си е тръгнал по работа.
— Но нашият господар съвсем не е обикновен човек — отбеляза Джибсън.
— Да — каза госпожа Райд с въздишка. — И ми се струва, че точно в това е проблемът.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Джони пристигна в Единбург две седмици преди парламентът да бъде свикан отново на шести юли. В продължение на тези две седмици се водеха различни разговори, отнасящи се до плановете и тактиката на Патрик Стийл. Тазгодишната лятна сесия на парламента имаше по-голямо значение от което и да е военно стълкновение, защото трябваше да определи бъдещето на по-нататъшното движение за независимост на Шотландия.
— Мислиш ли, че Туидейл ще те допусне до трибуната днес? — попита Джони Андрю Флетчър, докато двамата се придвижваха към парламента първия ден.