Елфите на Шанара

— Можеш ли да говориш?

Никакъв отговор. Рен се наклони напред, подавайки му парченце сирене. Съществото не се помръдна. Тя го, поднесе малко по-близо, но то остана неподвижно. Рен се колебаеше. Не беше сигурна какво друго да направи. Когато видя, че то не променя позата си, тя предпазливо протегна ръка и леко подхвърли парченцето сирене към полицата. По-бързо, отколкото би могло да се проследи с поглед, съществото протегна ръка и улови сиренето във въздуха. Приближи го до муцунката си, подуши го и бързо го лапна.

— Гладно си, нали? — попита го, шепнешком Рен.

Нещо се размърда при входа на тяхното скривалище. Съществото върху скалната полица мигновено изчезна в сенките. Рен и Гарт се обърнаха с извадени мечове.

— Ххррррггхх — измърмори Стреса, като бавно се появи, пуфкайки и сумтейки. — Демоните не искаха да се откажат от преследването. Ффпхтт. Това ми отне много повече време, отколкото очаквах. — Тя разтърси бодлите, докато не затракаха.

— Добре ли си? — попита Рен.

— Разбира се, че съм добре — наежи се комбинираната котка. — Виждаш ли нещо, което да не ми е наред? Ссстттт! Задъхана съм от тичането, това е всичко.

Рен погледна бегло към полицата. Странното същество беше се появило отново и ги наблюдаваше.

— Можеш ли да ми кажеш какво е това? — попита Рен, посочвайки с глава съществото.

Стреса се взря в мрака и после изсумтя:

— Сспптт. Това е просто един Дървесен пискун! Съвсем безобиден.

— То изглежда уплашено.

— Дървесните пискуни се плашат от всичко — примигвайки каза комбинираната котка. — Точно това им спасява живота. Както и бързината им. Те са най-бързите същества на Мороуиндъл. Освен това са и умни. Достатъчно умни, за да не се оставят да бъдат хванати в клопка. Можеш да си сигурна, че от тази пукнатина има още един изход. В противен случай това същество нямаше да е тук. Рррууллл. Виж как гледа. Май се интересува от теб.

Рен задържа погледа си върху дребното същество.

— И Дървесните пискуни ли са направени от елфите?

Стреса се разположи удобно с пъхнати под себе си лапи.

— Дървесните пискуни са били винаги тук. Но магията ги е променила, подобно на всичко друго. Виждаш ли ръцете и краката им? Преди са били лапи. Те също могат да разговарят. Слушай сега.

Стреса издаде кратък цвърчащ звук. Дървесният пискун повдигна главата си. Тя опита отново. Този път той отговори с тихо, ниско цвърчене.

— Гладен е каза, свивайки рамена, Стреса. Комбинираната котка загуби интерес към съществото и постави глава върху лапите си. — Ще почиваме до пладне и после ще продължим. Когато е най-горещо, демоните спят. За нас това е най-доброто време за придвижване.

Очите й се затвориха и дишането й стана дълбоко. Гарт погледна подканващо Рен и също се отпусна назад, намирайки равно място сред грубите ръбове на скалите от застинала лава. На Рен не й се спеше. Тя почака малко, после бръкна отново в своята раница за друга бучка сирене. Отхапа от нея, докато Дървесният пискун я наблюдаваше, и после се премести полека по пода на пукнатината, за да скъси разстоянието между тях. Когато стигна на не повече от една ръка разстояние от него, тя отчупи едно парченце от сиренето и му го подаде. Дребното създание го взе страхливо и го изяде.