Елфите на Шанара

Сега, когато следваше своя път заедно с другите от малката им група през мрака и мъглата на Мороуиндъл, когато пълзяха бавно напред в един кошмарен свят от сенки и чудовища, тя откриваше, че отново е уплашена. Опитваше се да намери рационално обяснение на това, да привежда доводи срещу него, но нищо не помагаше. Рен знаеше истината за тези неща, а истината беше същата, както и през онази нощ при развалините, когато се бе сблъскала с Шадуина. Увереността, умението, опитът и присъствието на нейния защитник Гарт, макар и чудесни в повечето случаи, бяха слаба подкрепа тук. Мороуиндъл бе един котел с непредсказуема магия и безсмислено зло и единственото притежавано от нея оръжие, което вероятно щеше да се окаже ефективно срещу злото, бяха Елфовите камъни. Единствено магията запазваше елфите живи между стените на Арборлон. Магия, обаче погрешно насочена, очевидно бе събудила злото, което ги обсаждаше. Магията бе променила завинаги острова и живеещите на него същества. Рен нямаше никакво основание да мисли, че ще може да оцелее твърде дълго на Мороуиндъл без да прибегне до своята собствена магия.

Но въпреки всичко използуването на Елфовите камъни я плашеше не по-малко от чудовищата, от които магията бе предназначена да я защищава. Тя се схващаше като момиче Скитник и през целия й живот бе учена да разчита само на собствените си умения и тренинг и да вярва, че няма нищо, което да не може да преодолее с тяхна помощ. Ето как я бе учил Гарт и на какво я беше научил животът й със Скитниците, но по-важно от всичко бе вярата й, че светът и съществата в него се управляват от определени закони на поведение. Научи ги и ще можеш да се бориш с всякакви трудности. Научи се да разчиташ следи, да разбираш навици, да познаваш слабите и силните места на другия и да използуваш своите сетива, за да откриеш какво има там — тези бяха спасителните правила. А магията? Какво представляваше магията? Тя бе невидима, една сила отвъд природните закони, едно неизвестно, което бе трудно да се разбере. Магията беше сила без забележими граници. Как би могъл да се довериш на такова нещо? Историята на нейното семейство, на десетте минали поколения от рода Омсфорд, подсказваше, че това би било погрешно. Какво само бе причинила магията на Уил, Брин и Джеър. Как можеше да е сигурна, ако е принудена да разчита на нещо толкова непредсказуемо? Нямаше ли да й навреди използуването на магията? Наистина, тя беше я призовала достатъчно лесно при сблъсъка й с Шадуина. Магията бе изтекла така плавно от Камъните, дошла бе почти без усилие и бе ударила точно в посоката на нейните мисли. Нямаше никакво усещане, че я насочва погрешно. Всъщност като че ли силата очакваше да бъде призована, като че ли й се подчиняваше напълно.