Елфите на Шанара

Колко много си приличаме, помисли с изненада Рен.

Бяха се спуснали от едно малко възвишение в група храсти, когато нещото ги атакува. То изскочи с крясък от мъглата — ужасно създание със закривени нокти и оголени зъби, от което настръхваха косите и започна да нанася удари като обезумяло. Имаше крака, тяло и глава. Нямаше никакво време да се различи нещо повече. То заобиколи Стреса и се отправи към Рен. Тя едва успя да вдигне ръцете си, преди да се нахвърли върху нея. Момичето инстинктивно се претърколи като пое тежестта му и после го отхвърли настрана. Създанието драскаше и хапеше, но дебелите ръкавици и пелерината я защитиха. Видя очите му, жълти и обезумели, усети зловонния му дъх. Докато се изправяше с мъка на крака, тя го видя с крайчеца на очите си да се втурва отново към нея.

Тогава на помощ й дойде Гарт, сечейки с късия си меч. Проблясна стомана и ръката на създанието изчезна. То падна, пищейки и дращейки земята. Гарт пристъпи бързо и му отряза главата. Чудовището не мръдна.

Рен стоеше и трепереше, питайки се какво е това създание. Демон? Нещо друго? Тя погледна безформената кървава купчина. Всичко бе станало така бързо.

— Пхффтт! Слушай! — изсъска остро Стреса. — Идват други! Ссстттфттп. Оттук! Бързо! — После бързо потегли. Рен и Гарт я последваха в мрака. Вече чуваха шума от преследвачите.