Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Можеше да бъдат открити само по случайност. Те излязоха на откритата скална ивица, където съществото се беше спотаило в очакване. То изникна почти непосредствено пред тях, като че ли изпод земята, съскайки и пищейки. Приличаше на птица с голяма закривена човка и нокти по върховете на крилата. Ноктите му се спуснаха, за да се забият в Стреса, но задницата на комбинираната котка се сви и мигновено разпусна и една вихрушка от остри като бръснач бодли се забиха в нападателя. Съществото изпищя от болка и се строполи назад с разкъсвания по лицето си.
— Сссттт! Бързо! — извика рязко комбинираната Котка и се втурна да бяга.
Те бягаха бързо, а виковете на техния нападател се чуваха все по-слабо зад тях. Но сега други същества се бяха вдигнали на крак и се приближаваха. Звуците идеха отвсякъде — ръмжене, зъбене и пухтене. Гарт извади своя къс меч. Плъзнаха се надолу в едно плитко дефиле и нещо изскочи от храстите. Рен се сви, когато нещото прелетя и видя блясъка от меча на Гарт, който разсече въздуха. Нещото падна настрана и остана неподвижно. Излязоха от дефилето при нова ивица скали от застинала лава и изтичаха към група дървета. Вихрушка от малки четирикраки същества, приличащи на глигани, се отделиха от укритието си и ги атакуваха. Стреса се сви и разтресе и дъжд от бодли полетя към нападателите. Писъци изпълниха въздуха, а предните крака със закривени нокти се забиха в земята. Стреса ги заобиколи с изправени като копия бодли. Едно или две от съществата се опитаха да се изправят, но Гарт ги ритна настрана. После навлязоха между дърветата, като си пробиваха път през влажна трева и увивни растения и усещаха пляскането на мокрите листа върху лицата и ръцете си. Дано имаме само още няколко минути, помисли Рен, когато едно навито на кълбо тяло се спусна от дърветата, обви се около Гарт и го вдигна нагоре. Тя се обърна рязко, с изваден меч и зърна частица от грамадния мъж преди той да изчезне от погледа й, полуносен, полувлачен, борейки се с всичка сила да се освободи.
— Гарт! — извика Рен и мигновено тръгна след него.
Бе направила само дузина крачки, когато Стреса я блъсна отзад, повали я на земята и извика:
— Лягай, момиче! Ссстт! Не ставай!
Рен чу съскащ звук като от дузина змии и после звук от раздиране, когато листакът над нея се раздели на две. Стреса си проби път напред и застана до нея.
— Това беше глупаво! — изфуча грубо тя. — Погледни. Пхффттт! Виждаш ли, че за малко не стана плячка?
Рен погледна и видя един странно оформен храст, който беше бодлив колкото комбинираната котка, а бодлите му сочеха във всички посоки. Докато тя се взираше, невярвайки на очите си, листата се надиплиха около бодлите, за дати скрият и храстът придоби отново безобиден вид.
— Хсссст! Това е Стреломет! — прошепна Стреса. — Отровен! Ако го докоснеш или обезпокоиш по какъвто и да е начин, той ще хвърли своите стрели! Убодат ли те — край!
Комбинираната котка я фиксираше със своите ясни очи. Рен не можеше вече да вижда или чува Гарт. Гняв и чувство на безсилие я изпълниха. Къде беше той? Какво му се случи? Тя трябваше да го намери! Трябваше да…
В този момент Стреса се надигна и тръгна отново напред, а заедно с нея и Рен. Те си запробиваха с мъка път през гъстия листак, като се оглеждаха в мъглата и се вслушваха. Внезапно Рен отново чу шум от борба и за миг нещо пред тях се размърда. Настръхнала, Стреса тръгна тромаво напред. Рен беше на една крачка зад нея. Нещо изпищя от болка и се метна настрана. Гарт се появи за момент и после отново изчезна от погледите им.
— Гарт! — извика Рен и се хвърли безразсъдно напред.
Огромният Скитник лежеше проснат. Беше издраскан и натъртен, но иначе здрав. С каквото и да се беше сражавал, то очевидно се бе уморило от борбата. Гарт позволи на момичето да го прегърне за миг, после нежно се освободи и се изправи на крака.
Стреса ги поведе отново между дърветата, през гъстите храсти и край скалите от застинала лава. Група мълчаливи и безформени сенки мина над главите им и изчезна. Шумовете от преследване продължаваха да се засилват около тях, груби и обезпокоителни. С бърз ход вървяха по някаква равнина към една височина, която бе потънала в мъглата. Стреса ги преведе бързо по един улей към коритото на пресъхнал поток.