Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

По една случайност сам Робладо се нуждаеше в това време от съвет по горе-долу същия въпрос. Той бе поискал ръката на Каталина и дон Амбросио се бе съгласил, но за всеобща изненада сеньоритата не се покори. Не каза, че не е съгласна да се омъжи за капитан Робладо. Това би било прекалена дързост и би довело може би до грубо прилагане на бащината власт. Но бе помолила дон Амбросио да почакат … Не била още готова да се омъжи. А Робладо не можеше и да мисли за чакане. Той бързаше да забогатее, но дон Амбросио се бе вслушал в молбата на дъщеря си. На това се дължеше загрижеността на капитана.

Влиянието на коменданта пред дон Амбросио би могло Да отмени може би решението му и да ускори желания брак. Затова Робладо жадуваше да обвърже началника си с някаква услуга.

Щом Робладо влезе, комендантът му обясни случая, като разказа най-подробно станалото.

— Не сте постъпили правилно, господин полковник. Това ме учудва, като зная умението и опитността ви. Нахвърлили сте се като орел върху гълъбица и сте изплашили птичките в недостъпните им гнезда. Не би трябвало изобщо да отивате в ранчото.

— А как щях да я видя?

— У вас или пък другаде, ако можете да наредите.

— Невъзможно — тя не би се съгласила никога да дойде.

— Не, разбира се, ако я поканите Направо, зная, че няма да дойде.

— А как тогава?

— Ха, ха, ха! — засмя се Робладо. — Нима сте толкова невинен, та не сте чували за това, което се казва сводница?

— О, наистина! Но — честно слово! — никога не ми е трябвало такова нещо!

— Да, при вашите изтънчени похвати такова нещо ви е било излишно, но сега може да го използувате. То е нещо много изгодно, спестява време и грижи, а намалява и възможностите за неуспех. И сега не е късно. Бих ви препоръчал да го опитате. Ако и то не успее, остава още една стрела на лъка ви.

Не ще следваме по-нататък разговора на тези негодници. Достатъчно ще е да кажем, че той се състоеше в подробно разглеждане на отвратителния план, който те обмислиха при чаша вино и подготвиха за окончателно изпълнение.

Той бе изпълнен най-после, но краят му бе съвсем различен от очаквания. „Дамата“, която бе избрана за посредница, влезе скоро във връзка с Росита, но нейният успех бе по-съмнителен от този на самия Вискара; всъщност би трябвало да кажа по-несъмнен, защото не оставаше никакво съмнение за резултата.

Щом научи намеренията й, Росита ги съобщи на майка си и издраскването на коменданта бе нищо в сравнение с полученото от пратеницата му. Посредницата трябваше да моли за пощада, преди да се отърве от страшния Сиболо.

Тя би потърсила съдебно възмездие, ако занаятът й не я принуждаваше да преглътне обидата и да премълчи.