Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Отначало Изпълнителният комитет не отдава особено значение на подготовката, но след като не успява нито един от планираните атентати, Квятковски и неговите другари съсредоточават вниманието си върху проекта в Зимния дворец. Специалистите по взривно дело изчисляват мощността, а специалистът по статика определя мястото.
Под голямата царска трапезария се намирали помещенията на финландците от личната охрана на царя, а в сутерена под тях — дърводелната, в която работел Халтурин.
През първия месец на 1880 г. атентаторът внася в Зимния дворец около петдесет килограма динамит и взривяващо устройство с часовников механизъм — истинско техническо чудо за тогавашното време, — който Халтурин би могъл да навие и навреме да излезе невредим от двореца.
Цар Александър не се хранел с болната царица в голямата трапезария, а му сервирали на горния етаж в стаите на любовницата му.
Това налагало да се чака друг удобен случай. Затова заговорниците посрещат с въодушевление вестта, която им донася Халтурин, че на пети февруари в Земния дворец ще има тържествен обяд по случай пристигането в Петербург на официално посещение на брата на царицата принц Александър Хесенски със сина си Александър Батенберг. Неотдавна руският цар го бил предложил за княз на българите и тъй като в България имало временно руско управление и руският комисар в София направлявал политиката, Александър Батенберг бил избран за княз на България. Това щяло да бъде първата среща на семейството след успешния политически ход. Освен това братът искал да види тежко болната си сестра царица Мария Александровна. Естествено за високите гости се предвиждали няколко банкета, всички в голямата терапезария.
Царят отишъл да посрещне скъпите гости на Петербургската гара. След като научава по кое време ще се сервира предястието, Халтурин навива часовниковия механизъм и напуска Зимния дворец. На площада го чака Квятковски, за да го отведе на безопасно място. Още не стигнали съседната улица, Зимният дворец се разтърсва от заглушителна експлозия. Халтурин и Квятковски смятат, че са успели, само че цар Александър II имал пословичен късмет.
Междувременно царят все още чакал на гарата, защото влакът закъснял. През зимата на 1880 г. снегът бил голям и на места линията била затрупана с преспи. Така че в момента, в който коронованите владетели е трябвало да седят край официалната трапеза, те все още били на перона. И това им спасява живота. Гостите знаят за безуспешните атентати срещу Александър и бързат веднага след пристигането да го поздравят за това, че винаги щастливо се е измъквал, без обаче да подозират, че преди час-два смъртта пак е дебнела царя.
Шейните спират пред входа на Зимния дворен. Гостите слизат и безмълвно поглеждат нагоре. Към небосклона се издига дим. Прозорците са избити, стените зеят. Войниците се опитват да измъкнат изпод развалините убитите си другари. Под руините остават двадесет финландци от личната охрана на царя, около петдесет служители са ранени.
Трети отдел предприема незабавно издирване на атентатора. Междувременно Халтурин е извън всякаква опасност, тъй като членовете на Изпълнителния комитет организират бягството му. Все пак царската полиция успява да надуши кой е бил злосторникът. Впрочем при разпита на работещите в Зимния дворец излиза наяве изчезването на дърводелеца Халтурин. Установено е освен това, че е имал връзка с дъщерята на полицейския вахмистър, че бил смятан за член от семейството му, поради което имал по-свободен достъп в двореца, отколкото другите работници.
Степан Халтурин успява да избяга в чужбина, но не умира от естествена смърт. След две години, когато Александър II е вече в гроба, той се завръща в Одеса и загива във въстанието през 1882 г.
Всемогъщият цар се изплашва. Преди това смъртта го е дебнела само по пътищата, а сега и в дома му. Неговото петербургско седалище се превръща в крепост и същевременно в затвор след издадените строги заповеди. По коридорите часовите се увеличават, Трети отдел вмъква сред царските гвардейци свои агенти, които са нащрек денем и нощем.
Царят живее като изгнаник. Дори две нощи не спи е едно и също легло, отказва храната, която му се предлага, страхувайки се да не бъде отровен. Когато пътува, вместо две композиции се движат три, царят се прехвърля от един вагон в друг, никога не се храни в салон-вагона, свива се в някой от вагоните за прислугата и личната охрана. От страх за живота си той решава да направи някои политически отстъпки. Поне така изглежда на пръв поглед.