Любовният сезон на търтеите

— Да — съгласи се Коко, — сигурен съм, че младежът скоро ще е сред нас. За разлика от леля ти Агата, която ще има други грижи. Разбира се, жалко, че временно ще я лишат от малкото й, и човек не може да не съчувства на тревогите на една майка. Бих предпочел въпросът да се уреди по друг начин, но няма как. Нека просто си кажем, че животът не е само удоволствие.

Моето лично мнение беше, че леля Агата нямаше да е толкова разтревожена, колкото ще фучи от бяс.

— Томас — поясних аз — е превърнал бягането от училище в своя тясна специалност. Правил го е вече два пъти — единия път да присъства на финал за купата, а втория — да търси заровено на Карибски остров съкровище, но и в двата случая леля Агата не се покри с представата ми за сломена от тревога майка. Томас беше сломеният. Довери ми, че е получил шест тояги от най-яките по съответното място. Струва ми се, че това ще го сполети отново и затова, ако се нагърби с мисията, воден от чиста и безкористна любов, ще му мушна петарката като компенсация за неминуемото възмездие.

— Твърде благороден жест.

— В края на краищата какво са парите? Не можеш да ги вземеш със себе си.

— Колко красиво се изразяваш.

— Но Корки няма ли да се пообърка, когато онзи цъфне изневиделица?

— Въпросът е уреден. Срещнах я в селото и я предупредих.

— И тя прие?

— С цялото си сърце. Корки винаги е съгласна с неща, които неминуемо ще доведат до други неща.

— Тя е прекрасно момиче.

— Достойна за възхищение. Между другото ми каза, че си я осветлил по нейния въпрос.

— Да. Сякаш й поникнаха крила.

— И на мен ми направи същото впечатление. Странно, че е толкова хлътнала по Езмънд Хадок. Естествено, виждал съм го само отдалеч, но ми се струва малко сух и надут за Корки.

— Никак не е сух. Трябва да го видиш подквасен с портвайн.

— Може да си прав. Пък и от всяко положение любовта не подлежи на логични преценки. Колко хора не биха могли да смелят факта, че Гъртруд ме обича, Бог да я благослови. И все пак тя ме обича. А погледни и клетата малка Куини. Сърцето й е разбито заради жандарм, с когото не бих искал да ме видят дори мъртъв в канавката. Като казах Куини, та се сетих. Смятах днес следобед да я заведа на кино в Бейзингстоук, стига да ми дадеш колата.

— Разбира се. Мислиш ли, че това ще я разведри?

— Нищо чудно. Бих искал, стига да мога, да намажа с балсам тази наранена душа. Странна работа, но когато си влюбен, гориш от желание да ръсиш добро наляво и надясно. Тези дни направо ще се пръсна от благородна доброжелателност, също като Дикенсов герой. Едва се сдържах да не ти купя вратовръзка в Лондон. Божичко! Кой ли е?

Някой бе почукал на вратата.

— Влез — обадих се аз, а Коко се метна към гардероба и взе да вади оттам джентълменски одеяния. Най-сетне влезе в някакъв досег с професионалните си задължения.