Любовният сезон на търтеите

Следващия следобед един твърде пребледнял, посърнал и с подчертана склонност към подскачане с изпищяване при най-малкия звук Бъртрам Устър седеше в стаята си и от време на време ставаше да тегли няколко тегела от стена до стена. Малко от познатите му биха разпознали в тази разтреперана дрипа печения и лъскав светски лъв от по-щастливите му години. Чаках Коко да се върне с доклад от столицата.

Когато анализирахме положението предишната вечер, почти незабавно стигнахме до заключението, че ще е лудост да се опитваме да се справим сами с възникналата криза и че цялото провеждане на операцията час по-скоро трябва да се връчи в ръцете на Джийвс. И тъй като Джийвс беше в Лондон, а щеше да е неуместно да отсъствам цяла нощ от Големия дом, Коко замина да се съвещава с него. Беше се измъкнал тайно с колата ми, с надеждата да се върне до обяд.

Но обядът, по време на който патицата с грах се обръщаше на пепел в устата ми, мина и отмина, а от него — ни вест, ни кост. Вече минаваше три, когато най-сетне се появи.

При вида му сърцето ми срита отзад бремето си и се впусна във вихрен валс. Веднага осъзнах, че жив човек не може толкова да прилича на спасителния американски флот, без да носи добри новини. Когато го видях за последен път при отпътуването му, видът му беше на настъпен плужек, сякаш се опасяваше, че този път дори Джийвс ще вдигне бялото знаме. А сега беше навирил гребена.

— Съжалявам, че закъснях — започна той. — Трябваше да изчакам Джийвсовия ум да набере скорост. Този път беше по-бавен от обикновено.

Сграбчих го за ръката.

— И прещракна ли? — изкрясках с разтреперани мартинки.

— О, да, прещракна. Кога не е прещракал? Но този път след тежък размисъл, който му отне цяла вечност. Намерих го в кухнята на апартамента ти да пие чай и да чете Спиноза. Изложих му проблема, като го заклех във всичко свято незабавно да пусне в обращение сивите си клетчици и да предотврати пристигането на проклетата ти леля в Девърил Хол. Той обеща и аз отидох в хола, седнах, опрях крака на полицата над камината и се отдадох на мисли за Гъртруд. Сегиз-тогиз ставах, хвърлях по един поглед в кухнята и го питах как върви, но той ме отпращаше с мълчалив жест и се отдаваше на поредния умствен напън. Най-сетне се появи на прага и обяви, че го е измислил. Както винаги беше размишлявал върху психологията на индивида.

— На кой индивид? На леля Агата?

— Разбира се, че на леля ти Агата. Върху психологията на кой друг да разсъждава? На Чърчил? И започна да ми разкрива замисъл, който, смятам ще се съгласиш, снася нужното яйце. Кажи ми, Бърти, да си отмъквал някога тигърче от тигрица?

Отговорих, че в залисията си така и не съм намерил време да крада тигърчета от тигрици, а той попита: ако някога реша да го сторя, каква според мен би била реакцията на тигрицата, при положение, че е образцова съпруга и майка. Аз заявих, че макар и да не съм експерт по тигриците, не изключвам върло да се вкисне и да ме погледне накриво.

— Точно така. А като й привлекат вниманието върху липсата на малкото, според теб ще зареже ли цялата домакинска работа и ще се впусне ли да го търси? Не само това, ами ще промени в календара си разписанието на светските си ангажименти. Ако например е решила да навести други тигрици в близка пещера, ще отмени гостито и ще се юрне да души наоколо за следи. Съгласен ли си?