Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Би могло да бъде името на когото и да било — каза Бенджамин.
— Ако наистина вярваш в тези глупости — отвърнах, вече поокуражен.
Родриго обърна Пренесте по гръб. Лейди Бианка трябваше да бъде отведена — Алесандро се опита да прекрати изблика й на истерия, като я придружи до една от пейките и пъхна чаша вино в ръцете й. Родриго се изправи и изруга с пълен глас. За първи път го виждах уплашен — лицето му беше разкривено, а ръцете му трепереха. Той огледа всички ни.
— Който и да беше това — изсъска той, — явно възнамерява да убие всички ни! Джовани, занеси тялото на Пренесте в стаята му. Останалите да дойдат с мен!
Последвахме го в къщата покрай мълчаливите, уплашени прислужници, които, повикани от стаите си, започнаха да раздигат остатъците от пиршеството. Те си шушукаха и гледаха тялото, все още проснато на тревата. Кръв се стичаше от ужасната черна дупка в черепа. Родриго ни въведе в помещение, което в Англия бихме нарекли дневна — приятна стая с тапицирани пейки под прозореца, със стенописи по стените и изящни вити мебели. Централно място заемаше лакирана овална маса, оградена със столове. Всички седнахме. Прислужниците запалиха свещите и донесоха чаши със сладко вино, което да ни ободри. Не докоснах моето. Честно да ви кажа, старият Шалот беше ужасен. Поклонници на демони, черна магия, мистериозен убиец, който си служеше с пушка, която никой не можеше да види — това беше прекалено за мен. Не бях единственият — Родриго беше изгубил арогантността си, а и всички останали бяха потресени от смъртта на Пренесте.
— Отначало — каза Родриго — вярвах, че убийството на Франческо е работа на сам човек, може би плод на отмъщение, защото брат ми е обидил някое семейство в Англия или Флоренция. Смъртта на Матео можеше да бъде злополука. Но това! — Той удари с юмрук по масата. — Кой може да внесе такова голямо оръжие в добре охранявана градина, да стреля и пак да изчезне? Ти, англичанино! — посочи той гневно към Бенджамин. — Господарят ти те прати тук, за да помагаш. Сега имам нужда от помощта ти!
Щеше ми се да му напомня, че само преди няколко часа беше отказал помощта ни съвсем безцеремонно, но настроението на всички и без това беше ужасно.
— Откъде да знаем — попита Алесандро, — че англичаните не са убийците?
— Не ставай глупав! — отвърнах му. — Не бяхме чували за лорд Франческо, нито за някой от вас, преди да се случи всичко това!
— Мастър Шалот иска да каже — тактично се намеси Бенджамин, — че когато лорд Франческо е бил в Чийпсайд, ние бяхме в Ипсуич. Но аз съм съгласен с лорд Родриго. Не искам да ви тревожа, но мисля, че ви преследва опитен убиец, който е решил да ви изтреби. Сега логиката сочи, че смъртта на Франческо и Пренесте е дело на един човек, който е убил и Франческо в Лондон, успял е да влезе в градината и да застреля Пренесте и уби Матео по същия начин на борда на кораба. Следователно — тихо заключи Бенджамин, — убиецът трябва да е от този дом. Той или тя е сред нас!
Дочуха се тихи протести, но яростта и крясъците от Лондон липсваха. Честта на семейното име вече не беше от първостепенно значение. Всички погледнаха към стоящите до тях, докато проумяваха, че твърдението на господаря ми е вярно.
Енрико се обади, загледан в Бенджамин.
— Тогава трябва да установим къде е бил всеки от нас, когато беше убит Пренесте.
Погледнах към малката Мария, която приличаше на дете, седнало на стол за възрастни. Ами ако е тя, помислих си? Малка и пъргава, тя би могла да се промъкне между хората — но имаше ли силата да се справи с аркебуз? Погледнах към Джовани — професионалният войник си играеше с дългата си коса и гледаше безизразно към масата, без да обръща внимание на отправените към него погледи. Въпреки това явно усети неизказаното обвинение. Той беше наемник. Каква гаранция би могъл да даде, че не е бил нает от някой враг да води мълчалива и кървава война срещу семейство Албрици? Джовани се изправи на стола и подплатеният му кожен жакет изскърца. Продължаваше да си играе с кичура коса. Потропа по пода с ботуша си.
— Всички тук — каза той тихо — може да са си купили аркебуз. Не ме гледайте така обвинително! Защо да вдигам ръка срещу покровителя си?
Никой не го погледна, нито му отговори.
Бенджамин се изправи.
— Може би трябва да се върнем в градината. Помня къде стоях. Къде бяхте вие?
Енрико леко плесна с ръце.
— Бианка, аз стоях зад теб. Алесандро, ти беше малко по-напред и отдясно. Чешеше се по врата, нали? Къде бяха останалите?
Бенджамин седна. Настана бъркотия. Всички разказваха един през друг къде са стояли, но не открихме нищо нередно. Господарят ми почука по масата.