Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Един от жреците пристъпи напред и произнесе с ясен глас:
— Вижте цената на непокорството. Вижте цената на предателството. Вижте цената на неподчинението.
Двама от пленниците бяха разпънати върху дървените кръстове. Скъсаха им дрехите и отдолу се показа бледата им кожа. Жреците извадиха кожени каиши, накиснаха ги във ведро с вода и започнаха да ги усукват около крайниците на жертвите. Каишите бяха широки около три сантиметра, навиваха ги през пет сантиметра и през процепите се виждаше бялата кожа. Жреците продължиха да работят методично, докато увиха в каиши ръцете до подмишниците и краката до слабините.
Когато приключиха, върховният жрец се провикна отново:
— Вижте цената на непокорството. Вижте цената на предателството. Вижте цената на неподчинението.
Гуалкмай сграбчи Донхад за рамото.
— Не бива да гледаме това. Вече сме… — той млъкна, преди да завърши изречението.
— Вече сме го виждали — довърши вместо него Донхад.
Един от пленниците изстена от болка. Донхад затвори очи, но не можа да прогони образа на баща си, разпънат по същия начин с кожени каиши, начин да се умре, докато изсъхващите каиши прогонват кръвта от крайниците и жертвата продължава да се гърчи в непоносими болки. Сега вече и двамата пленници виеха от неистови мъки.
— Да вървим — прошепна тя.
Те се спуснаха от ръба на вдлъбнатината. Тъкмо в този момент жрецът се провикна за трети път:
— Вижте цената на непокорството. Вижте цената на предателството. Вижте цената на неподчинението.
9.
Миналото, 3200 г.пр.Хр.
Артад и Аспасия се бяха споразумели да сключат примирие, но въпреки това всеки от двамата бе оставил свои агенти, които да продължат тайната война. В продължение на хиляди години уаджетите, създадени от Гуалкмай и Донхад, наблюдаваха техните действия.
Почти пет хиляди години след като Донхад бе освободила неживите от техния затвор под Гиза, до щаба на уаджетите в Англия достигна вест от Наблюдателя в Гиза, че във вътрешността на Африка, на склона на една голяма планина, се случва нещо странно и неестествено. Тази вест бе донесена от пътуващи търговци, спуснали се надолу по Нил. Един уаджет бе изпратен да събере допълнителни сведения.
Това бе опасно и трудно пътешествие. Трябваше да се достигне до Африка през Средиземно море, да се осъществи връзка с Наблюдателя в Гиза и да се организира експедиция. Когато пристигна в Африка, пратеникът получи допълнителна информация — ставаше въпрос за странна гора от черни колони, израснала на склона на голяма планина. Местните наричаха двата заснежени върха, с които бе увенчана, Сестрите близначки или Белите сестри.
Но не само уаджетът от Гиза бе обезпокоен от тези слухове. Водачът Хор, който управляваше в Египет, също бе чул за странните неща, които се случват в планината. Уаджетът напусна Гиза само два дни преди оттам да се отправи един военен отряд със задача да провери достоверни ли са слуховете. Но вместо да поеме право на юг, както направиха египтяните, уаджетът тръгна покрай брега на изток и се качи на един търговски кораб, който щеше да се спусне надолу.
На няколко пъти, докато спираха в крайбрежни селца, уаджетът чуваше различни истории за черната гора. Най-сетне в далечината се показаха и самите Сестри близначки. Тук Наблюдателят слезе от кораба и пое право на запад. След няколко дни върховете вече се различаваха съвсем ясно, макар и скрити в мараня. Според слуховете черната гора бе израснала на склоновете на по-отдалечения. Изминаха още два дни, преди да се доближи достатъчно.
Докато уаджетът се приближаваше от изток, египетският отряд, изгубил почти половината от войниците си по пътя на юг, също бе наближил планините. Още щом зърна гората върху северния склон на единия връх, водачът на отряда изпрати назад един вестоносец с подробен доклад, както му бе наредено.