Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Хммм… ще трябва да се примирим с този риск.
— Да, Ман.
— Те нямат умници като Майк! — презрително рече Уайо. — Мани, не ставай глупав.
— Госпожо, той не става глупав. Ман, забелязах обезпокоително съобщение. В него се твърдеше, че в Пекинския университет правят опити да съчетаят компютри с човешки мозъци за постигане на значително увеличени възможности. Компютри киборги.
— Казват ли как?
— Статията не беше техническа.
— Ами… няма да се тревожим за неща, които не зависят от нас. Прав ли съм, Проф?
— Прав си, Мануел. Революционерът трябва да освободи ума си от тревогите, иначе напрежението става непоносимо.
— Не вярвам нито думичка — добави Уайо. — Майк е с нас и ние ще победим! Скъпи Майк, казваш, че ще се бием със Земята, а пък Мани твърди, че такава битка не можем да спечелим. За да ни дадеш дори един шанс срещу седем, ти имаш идея как точно да спечелим. Каква е тя?
— Ще хвърляме камъни по тях — отговори приятелчето.
— Не е смешно — скастрих го аз. — Уайо, не му се връзвай. Още не сме измислили начин да излезем от тази бърлога, без да ни сгащят. Майк, Проф разправи, че снощи били убити деветима телохранители, а според Уайо те са всичко двайсет и седем. Остават осемнайсет. Знаеш ли дали е вярно, къде са и с какво се занимават. Не можем да си уредим революцийка, ако не се разшаваме…
Де ла Пас ме прекъсна:
— Мануел, това е временно затруднение, с което ще се справим. Ала въпросът, който Уайоминг спомена, е основен и трябва да го обсъдим. Всеки ден е важен, докато намерим решението. Интересно ми е какво мисли Майк.
— О’кей, о’кей, но ще изчакаш ли Майк първо да отговори на мен?
— Извинявайте, сър.
— Ман, официалният брой на надзирателските телохранители е двадесет и седем. Ако девет са били убити, сега официалният им брой е осемнадесет.
— Все наблягаш на този официален брой. Защо?
— Разполагам с непълни данни, които вероятно имат отношение към проблема. Нека ги съобщя, преди да правим дори предварителни заключения. По документи Отделът на шефа по сигурността се състои само от телохранителите, ако не смятаме чиновниците. Обаче аз се занимавам с изплащането на възнагражденията в Комплекса на Управата и двадесет и седем не е броят на персонала в този отдел.
Проф кимна:
— Куки.
— Задръж, Проф. Кои са тия хора?
— Ман, те са просто счетоводни номера. Стигам до извода, че свързаните с тях имена се намират в сектора „Памет на шефа на сигурността“.
— Чакай малко, Майк. Шефът Алварес те използва за съхранение на файлове?
— Приемам това за вярно, тъй като достъпът до неговия сектор е блокиран с парола.
— Гадост — промърморих аз и добавих: — Професоре, нали е много мило? Използва Майк да му пази архивите, Майк знае къде са — и не може да ги пипне!
— Защо така, Мануел?
Опитах се да обясня на Проф и Уайо видовете памет в една умна машинка. Постоянни памети, които не могат да бъдат изтрити, понеже са схеми на самата логика, на мисленето. Краткосрочни памети, използващи в момента програми — после се изличават като сведението дали сте си сипали мед в чая. Временни памети, поддържани колкото е необходимо (милисекунди, дни, години), но изтривани, ако вече не са нужни. Постоянно съхранявани данни като образованието на някой човек — научени идеално и без забравяне, те могат да бъдат съкращавани, преподреждани, прехвърляни, редактирани. И накрая, ала не по значение: дълги списъци специални памети от файлове с бележки до много сложни профилирани програми. Всяка от тях е обезпечена със свой сигнал за извличане, блокиран или не, с безкрайни възможности за употреба на пароли (последователни, паралелни, ситуационни и всякакви други).
Не обяснявайте компютрите на лаици. По-лесно е да обясниш секса на девица. Уайо не можеше да разбере защо Майк да не изтопурка и да прибере архивите, щом знае къде си ги пази шефът Алварес.
Предадох се:
— Майк, би ли разсеял тази мъгла?
— Ще се постарая, Ман. Уайо, не разполагам с начин да извличам блокирани данни от паметта освен чрез външно програмиране. Аз самият не умея да се програмирам за такава операция, логическата ми структура не го позволява. Трябва да получа външен сигнал.
— Добре де, за Бога, какъв е тоя безценен сигнал?
— Това е — просто каза машината — специален файл „Зебра“ — и зачака.
— Майк! — обадих се. — Разблокирай специалния файл „Зебра“.
Той го направи и започна да бърбори. Наложи се да убеждавам Уайо, че компютърът не се е инатил. Едва ли не ни молеше да го почешем на онова местенце. Вярно, знаеше сигнала. Длъжен бе. Обаче трябваше да го получи отвън, така си беше устроен.