Контейнери на смъртта

— А-а, ама вие за него ли питате! Но нали вече го няма.

— То се знае, че го няма, но може би е останал някой от роднините или приятелите му?

— Господин Гокан живееше сам, струва ми се, че нямаше никакви роднини.

— А какво е станало с нещата му?

— Не мога да ви кажа точно, но ми се струва, че всичко си стои в стаята му. Домоуправителят не знаеше какво да прави с имуществото му.

— А тук ли е домоуправителят?

— Ей тази стая е неговата. — Жената посочи една врата досами входа. Катаяма й благодари и почука. Излезе плешив мъж на около петдесет години. Изглежда, че Катаяма беше прекъснал обеда му: човекът още дъвчеше.

— Та вие сте познат на господин Гокан, така ли? — попита той. — А ние се чудехме какво да правим с нещата му — никой не идва да ги поиска. Имуществото му не е кой знае какво, но нали са чужди вещи, не можеш да ги изхвърлиш току-така.

Домоуправителят явно бе взел Катаяма за приятел на Гокан и той не пропусна да се възползва от това.

— Да, да, ние общувахме, но аз бях в чужбина, току-що се върнах и като научих за нещастието, веднага дойдох тук. А той не остави ли семейство?

— Нима не знаете? — стресна се домоуправителят.

— Отдавна не бяхме се виждали, помислих си, че може да се е оженил след заминаването ми.

— Господин Гокан беше сам. Казваше, че някога бил женен, но жена му умряла.

— А кой го погреба?

— Не зная. На мен ми съобщиха от полицията още преди да пишат във вестниците за катастрофата. Представете си колко бях изумен. Разходите сигурно са заплатени от фирмата, на която е принадлежал самолетът.

— Но не съобщихте ли на роднините му?

— А къде да ги намеря? — Домоуправителят най-после сдъвка хапката си. Миришеше на каша от елда с лук.

— Бихте могли да ги потърсите в адресната регистрация …

— Защо ми е притрябвало? Освен това, струва ми се, че господин Гокан не се регистрираше никъде. Дори избирателни карти не му изпращаха.

Когато тялото на покойник не е взето от роднините му, кремират го, а после го погребват в градските гробища. Всичко става за сметка на общината.

— А с какво се занимаваше напоследък господин Гокан?

— Нямам представа. Споменаваше нещо за химия, но не съм го виждал да ходи на работа, по цял ден седеше заключен в стаята си. Наистина сегиз-тогиз заминаваше някъде, губеше се по няколко дни. Беше загадъчен човек… Не общуваше със съседите. Но наема си плащаше редовно.

— Самолетът е принадлежал на фирмата „Кокубу“. Може би и той е работел там?

— Предложих на компанията да дойдат да приберат вещите на покойния, но те отказаха категорично: казаха, че не е имал никакво отношение към фирмата, оказал се е случайно в самолета, имал някакви лични връзки със сътрудници на фирмата, така казаха.

— Лични връзки? Но с кого?

— Откъде да зная. Сигурно с никого от ония, които са били на самолета. Но защо задавате такива въпроси — уж ви е приятел, а не знаете нищо за него? — домоуправителят отново погледна подозрително Катаяма.