Контейнери на смъртта

Той се здрависа равнодушно с Кейко. Затова пък изпращащият я Охара беше явно ядосан. Сега й стана съвсем ясно нейното положение: дават я като подкуп за сделката с „Черното копие“, свръхоръжието, което може да погуби цяла Япония.

Откараха я в същия японски ресторант, където се запозна преди няколко дни с Домото. Старецът я посрещна възторжено.

Кейко се хареса на Домото и оттогава той неведнъж молеше Охара „да му я заеме“.

— Дърта маймуна! — възмущаваше се Охара, но не смееше да му откаже. Види се, старецът се отплащаше щедро заради тази „услуга“.

След една от поредните срещи в „Сунада“, Домото предложи на Кейко:

— Хайде да се поразходим до някъде?

— Да пътуваме ли? С удоволствие! — възкликна Кейко, макар че перспективата да пътешествува в такава компания никак не я привличаше и тя се радваше само за приличие.

— Разбира се, аз съм много зает, не мога да пътувам надалеч, но все ще се намерят два-три дни да отдъхнем в някое живописно кътче на Япония… Ще прекараме времето си на морския бряг, а ако искаш, може някъде в планините.

— Искам до морето! — провлече капризно Кейко. Тя беше отраснала в глухо планинско място и още от дете мечтаеше да отиде на море.

— До морето ли? Е, щом е тъй, ще отидем в „Джошокаку“, там ще ти хареса.

Пак „Джошокаку“! Кейко си спомни за „момичето от «Джошокаку»“.

— А къде е това? — побърза да попита тя.

— Всъщност, не — сети се Домото. — Там е неудобно. Ще си намерим някое по-хубаво местенце. — Домото явно беше се изтървал да каже нещо, което не трябва да се казва, и сега бързаше да поправи грешката си.

— Какво е това „Джошокаку“, хотел ли е? Колко романтично звучи! — Кейко искаше да измъкне от стареца още нещо, но той не се изпускаше. Все пак, сигурно е край морето…

Когато се върна вечерта при Охара, Кейко каза:

— А господин Домото обеща да ме заведе в „Джошокаку“!

— Наистина ли ти каза това?! — попита учудено Охара.

— Да. Каза ми и че това е малко неудобно. А къде е това „Джошокаку“? Прилича ми на име на хотел или на ресторант. — Кейко погледна невинно Охара. Той беше явно смутен.

— Там няма нищо хубаво. Господин Домото е разбрал веднага, че това не е подходящо за теб, и както виждаш, сам се е отказал от намерението си.

— Значи това е хотел, така ли?

— Нещо такова.

Кейко почувствува, че е рисковано да разпитва повече. Но беше ясно, че „Джошокаку“ предизвиква у Охара и Домото неприятни спомени. А дали това не е свързано с изчезналото „момиче“? „Трябва да говоря по-скоро с Катаяма“ — помисли си тя.